![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Кога ще е процесът?
— В края на лятото или в началото на есента. Бъкли ще настоява за незабавен процес.
— Кой е тоя Бъкли?
— Руфъс Бъкли. Областният прокурор. Същият, който водеше делото срещу Лестър. Помниш ли го? Един огромен, шумен…
— А, да, помня го. Големият лош Руфъс Бъкли. Съвсем го бях забравил. Той като че ли е страшно долен тип, а?
— Добър е, много е добър. Той е корумпиран и амбициозен и няма да изпусне този процес заради известността, която ще му донесе.
— Но ти си го надвивал, нали?
— Да, но и той ме е надвивал.
Джейк отвори чантата си и извади една папка. Вътре имаше договор за правни услуги и той го пречете, въпреки че го знаеше наизуст. Хонорарите си определяше според възможностите на клиентите да платят, а чернокожите обикновено не можеха да платят почти нищо, освен ако нямаха някой близък и щедър роднина от Сейнт Луис или Чикаго с добре платена работа. Такива бяха рядкост. Когато го наемаха за делото на Лестър, се споменаваше някакъв брат в Калифорния, който работел в пощата, но нямал желание или възможност да помага. Имали няколко сестри по други места, но те били със свои си проблеми и можели само морално да подкрепят Лестър. Гуен имала голям род и те нямали неприятности, но не били заможни. Карл Лий притежаваше няколко акра земя около дома си и ги бе ипотекирал, за да помогне на Лестър да се разплати с Джейк.
Беше поискал от Лестър пет хиляди за делото му за убийство, половината преди процеса, другата половина на вноски за три години.
Джейк мразеше да се пазари за хонорарите си. За него това беше най-противната страна от адвокатската му практика. Клиентите държаха да знаят предварително колко ще им иска и реагираха различно. Някои изглеждаха шокирани, други мъчително преглъщаха, неколцина направо затръшваха вратата на кантората му. Някои се пазаряха, но повечето плащаха или обещаваха, че ще платят.
Сега той се взираше в договора и отчаяно се мъчеше да измисли справедлив хонорар. Някои адвокати биха се заели с подобно дело почти безплатно, заради едната известност. Все пак Карл Лий имаше земя, работеше в хартиената фабрика, имаше роднини. Накрая Джейк рече:
— Десет хиляди.
Карл Лий не помръдна.
— Ти взе пет хиляди на Лестър.
Джейк го очакваше.
— Ти си обвинен по три члена; Лестър се размина само с един.
— Колко пъти могат да ме вкарат в газовата камера?
— Добър довод. Е, колко можеш да платиш?
— Хиляда веднага — заяви гордо Карл Лий. — Ще си ипотекирам земята и ще ти дам всичко.
Джейк се замисли за миг.
— Имам по-добра идея. Да го направим с полица. Сега плащаш хиляда и ми подписваш полица за останалото. Вземаш заем срещу земята и ми плащаш срещу полицата.
— Колко искаш?
— Десет хиляди.
— Давам ти пет.
— Имаш възможност да платиш повече.
— А ти можеш да свършиш работата и за по-малко.
— Добре, ще я свърша за девет.
— Тогава ще ти дам шест.
— Осем.
— Седем.
— Хайде да се спазарим за седем и петстотин.
— Добре, мисля, че мога да дам толкова. Зависи колко ще ми отпуснат срещу земята. Искаш да ти платя хиляда и да подпиша полица за шест и петстотин.
— Точно така.
— Хубаво, разбрахме се.
Джейк попълни празните места в договора и полицата и Карл Лий подписа и двете.
— Джейк, колко щеше да вземеш на някой богаташ?
— Петдесет хиляди.
— Петдесет хиляди! Шегуваш ли се?
— Не.
— Човече божи, та това са страшно много пари! Вземал ли си някога толкова?
— Не, но пък не се срещат всеки ден богаташи, съдени за убийство.
Карл Лий искаше да му се обясни всичко за гаранцията, процеса, свидетелите, кои ще бъдат съдебни заседатели, кога ще може да излезе от ареста и ще може ли Джейк да ускори делото, кога ще говори защитата и хиляди други въпроси. Джейк каза, че ще имат предостатъчно време да обсъдят тия неща. Обеща да се обади на Гуен и на шефа му в хартиената фабрика.
Джейк си тръгна, а Карл Лий бе отведен в килията.
Колата на Джейк бе блокирана от един фургон на телевизията. Той взе да пита къде е шофьорът. Повечето от репортерите си бяха заминали, но неколцина се навъртаха наоколо в очакване да се случи нещо. Беше почти тъмно.
— Вие от хората на шерифа ли сте? — попита го един репортер.
— Не, адвокат съм — отвърна Джейк спокойно, като се стараеше да изглежда безразличен.
— Да не сте адвокатът на мистър Хейли?
Джейк се обърна и загледа репортера, докато другите наостриха уши.
— Всъщност да, аз съм.
— Ще отговорите ли на няколко въпроса?
— Питайте. Но не мога да ви обещая отговори.
— Бихте ли застанали ей там?
Джейк застана пред микрофоните и камерите, като се постара да изглежда ядосан, че му губят времето. Ози и полицаите наблюдаваха отвътре.