![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Отговорете направо какво ви каза! — викна Булард.
— Добре. Каза, че видял как един чернокож стрелял по двете бели момчета и по помощник-шерифа.
— Благодаря ви — каза Чилдърс. — Къде е бил той, когато се е случило това?
— Кой?
— Мърфи!
— На стълбището, точно срещу другото стълбище, където са били застреляни.
— И е видял всичко?
— Каза, че е видял.
— Разпозна ли стрелеца?
— Да, показахме му снимки на десет мъже, чернокожи, и той разпозна обвиняемия, който седи ей там.
— Добре. Благодаря ви. Нямам повече въпроси, ваша светлост.
— А вие, мистър Бриганс? — попита съдията.
— Не, сър — отвърна Джейк, без да става.
— Някакви свидетели? Искания?
— Не, сър.
Джейк разбираше, че няма смисъл да иска освобождаване под гаранция. Първо, то нямаше да доведе до нищо добро. Булард нямаше да разреши пускане от ареста при убийство. Второ, това щеше да злепостави съдията.
— Благодаря, мистър Бриганс. Съдът намира показанията за достатъчно основание да наложи мярка за неотклонение на обвиняемия до заседанието на разширения състав. Мистър Хейли ще остане в ареста без право на освобождаване под гаранция. Закривам заседанието!
В същия миг нахлузиха белезниците на Карл Лий и го изведоха от залата под стража. Площадката при задния изход бе разчистена от хора и се охраняваше. Камерите отвън уловиха за миг задържания между вратата и чакащата патрулна кола. Той бе върнат в ареста още преди да се опразни съдът.
Полицаите направляваха излизането на публиката — първо пуснаха белите, заемащи едната половина на залата, после черните от другата половина.
Репортерите помолиха Джейк да им отдели малко време и той отговори, че ще се срещне с тях след няколко минути в ротондата. Но първо се отби в кабинета на съдията, за да му поднесе почитанията си. След това се качи на третия етаж да провери нещо в един справочник. Когато залата се опразни, а журналистите бяха чакали достатъчно дълго, той слезе в ротондата и се изправи пред камерите.
Тикнаха му под носа микрофон с червени букви.
— Защо не поискахте освобождаване под гаранция? — попита един репортер.
— И това ще стане по-нататък.
— Ще твърди ли мистър Хейли, че е стрелял в момент на умопомрачение?
— Както вече заявих, още е много рано да се отговаря на такъв въпрос. Трябва да изчакаме становището на разширения състав от съдебни заседатели — мистър Хейли може и да не бъде подведен под отговорност. В случай че бъде, едва тогава ще започнем да обмисляме защитата.
— Областният прокурор мистър Бъкли заяви, че очаква бърза присъда. Вашият коментар?
— Опасявам се, че мистър Бъкли често говори, когато не трябва. Глупаво е от негова страна да прави изявления преди заседанието на разширения състав съдебни заседатели, който определя дали ще се води процес.
— Той заяви, че категорично ще се противопостави на всякаква молба за промяна на мястото на процеса.
— Такава молба все още не е депозирана. Мистър Бъкли пет пари не дава къде ще се гледа делото. Готов е да го гледа и в пустинята, стига пресата да е там.
— Можем ли да сметнем, че между вас и областния прокурор съществуват по-особени чувства?
— Както ви харесва. Той е добър прокурор и достоен противник. Само че приказва, когато не трябва.
Джейк отговори на още няколко подбрани въпроса и си тръгна.
Късно вечерта в сряда лекарите ампутираха крака на Луни от коляното надолу. Обадиха се на Ози в затвора и той го съобщи на Карл Лий.
10
В четвъртък Руфъс Бъкли прегледа внимателно сутрешните вестници и прочете с голям интерес репортажите от предварителното производство в окръга Форд. Беше му много приятно да среща името си, споменавано от репортерите и мистър Бриганс. Непочтителните забележки въобще не помрачиха факта, че името му се е появило в печата. Не обичаше Бриганс, но се радваше, че Джейк е споменал името му пред камерите и репортерите. Цели два дни вниманието бе насочено към Бриганс и подсъдимия; време беше и областният прокурор да се появи на сцената. Бриганс бе последният човек, който имаше право да подмята, че някой търси известност. Лусиен Уилбанкс бе написал цяла книга как да се манипулира пресата преди и по време на съдебен процес, а Джейк беше добър негов ученик. Бъкли обаче не му се сърдеше. Беше доволен. Опияняваше се от мисълта за дълъг и заплетен процес, в който той за първи път щеше да има възможност да блесне. Чакаше с нетърпение понеделника, първия ден на майската сесия в окръга Форд.
Беше на четирийсет и една години и когато го избраха за първи път преди девет години, се оказа най-младият областен прокурор в Мисисипи. Сега вече течеше втората година от третия му мандат и амбициите му напираха да бъдат удовлетворени. Време бе да смени кабинета си, може би с този на главния прокурор на щата или евентуално с губернаторския. А оттам нататък пътят до Конгреса бе кратък. Разработил си беше план за всеки етап, само че му трябваше малко известност. Имаше нужда да го виждат и слушат. Значи от вниманието на масмедиите. И най-вече от един голям, шумен, заплетен процес за убийство.