Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
И без да губят нито миг, пристъпиха към построяването на пещта, в която щяха да изпекат най-различни грънци, необходими за домакинските им нужди. Сполучиха без много трудности. След пет дни напълниха пещта с каменни въглища, залежи от които инженерът беше открил на самата земна повърхност към устието на Червена река, и от високия двадесетина стъпки комин се изви първият дим. Полянката се превърна в завод и Пенкроф почти вярваше, че от тази пещ ще излязат всички произведения на съвременната промишленост.
Засега преселниците изработиха на първо време обикновени, но много удобни за готвене грънци. За основен материал послужи самата глина, която Сайръс Смит размеси с малко вар и с кварц. Всъщност тая смес представляваше истинска „пръст за лули“ и от нея направиха гърнета, чаши — вместо на калъп те бяха изработени върху по-правилни камъни, — паници, грамадни делви, кюпове за вода и др. Грънците бяха груби наглед, с много недостатъци, но след като ги изпекоха на висока температура, кухнята в Комините се сдоби с голям брой готварски съдове, толкова ценни, като че бяха от най-хубав порцелан.
Тук трябва да споменем, че Пенкроф в желанието си да се увери, че така приготвената глина наистина оправдаваше името си „пръст за лули“, си направи няколко доста груби лули и намери, че са прекрасни, но — уви! — нямаше тютюн. А трябва да добавим, че това беше грамадно лишение за Пенкроф.
— И тютюн ще намерим, всичко ще намерим! — повтаряше той в изблик на пълно доверие.
На 15 април вечерта се прибраха окончателно в Комините. Тоя ден инженерът позна едно растение от рода на дивия пелин, с главни представители пелинът, маточината, дивият пипер и др., откъсна няколко стръка и ги подаде на моряка.
— Ето, Пенкроф — каза той, — нещо, което ще ви зарадва. Пенкроф разгледа внимателно растението, покрито с дълги копринени влакна, с мек мъх по пистата.
— Какво е това, господин Сайръс? — попита морякът. — Боже господи! Да не е тютюн?
— Не — отвърна Сайръс Смит. — Това е артемизия, китайски пелин за учените, а за нас ще бъде прахан.
И действително тоя пелин, добре изсушен, много лесно се запалва, още повече че инженерът по-късно щеше да го натопи в калиев нитрат, който се намираше на големи залежи в острова и не е друго, а обикновена селитра.
Вечерта всички преселници, събрани в средната стая, вечеряха прилично. Наб беше приготвил варено от агути и пушен бут от кабиай, към който беше прибавил и варени корени от caladium macrohirum от рода на змийската хурка, която в тропика става истинско дърво.
След вечерята, преди да си легнат, Сайръс Смит и другарите му излязоха на чист въздух край брега. Беше осем часът вечерта.
На южния зенит блестяха крайполюсните съзвездия, а сред тях сияеше същият Южен кръст, който инженерът поздрави преди няколко дни от върха на планината Франклин.
Сайръс Смит наблюдава известно време великолепното съзвездие, което има на върха и основата си две звезди от първа величина, наляво — една от втора, и вдясно — една звезда от трета величина.
После, след като помисли, попита:
— Хърбърт, днес не сме ли 15 април?
— Да, господин Сайръс — отвърна Хърбърт.
— Тогава, ако не се лъжа, утрешният ден е един от четирите дни през годината, когато истинското време съвпада със средното време, с други думи, момчето ми, утре слънцето ще мине над меридиана само с няколко секунди разлика, точно когато часовниците показват обед. И тъй ако времето е хубаво, мисля, че ще мога да определя с много малка разлика на каква дължина се намира островът.
— Без уреди ли, без секстант? — попита Джедеон Спилет.
— Да — продължи инженерът, — и понеже нощта е ясна, ще се опитам да определя тая вечер на каква ширина се намираме, като пресметна височината на Южния кръст, т.е. на Южния полюс над хоризонта. Разберете, приятели, че преди да вземем сериозни мерки за нашето обзавеждане, не е достатъчно да сме установили, че тая земя е остров, а трябва по възможност да ни е известно на какво разстояние се намира тя от американския континент, от Австралия или от по-главните тихоокеански архипелази.
— Наистина — съгласи се дописникът, — вместо да строим къща, може да е по-добре да построим кораб, ако случайно се намираме само на стотина мили от някой населен бряг.
Ако инженерът имаше секстант, уред, който позволява да се измери с голяма точност ъгловото разстояние на предметите по отражение, изчислението нямаше да представлява никаква трудност. Вечерта по височината на полюса, сутринта по преминаването на слънцето над меридиана той можеше да определи координатите на острова. Но липсата на тоя уред трябваше да се преодолее по някакъв начин.