Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Чрез Бойл се запознах със знаменития полковник Клод Денси. Преди войната той създаде така наречената организация Z, замислена за проникване в Германия от бази в Швейцария. След падането на Франция каналите за връзка на система Z пострадаха катастрофално. В Швейцария Денси остави да продължи работата способният офицер Ван дер Хойфел, който, както се говореше, бил от графски род на свещената Римска империя. Нека той ме прости, ако неправилно предавам графично и фонетично неговата фамилия, но смея да твърдя, че аз далеч не съм единственият. Когато веднъж се уговорихме с него да обядваме в ресторант „Гарик“, портиерът с усилие разбра кого искам да видя. „Ооо! — възкликна той накрая. — Вие имате пред вид господин Ваноовъл?“ И ми показа къде да го намеря.

Аз вече казах, че Денси се отнасяше твърде критично към целесъобразността на контраразузнаването и беше известен със своята войнственост. Затова ме удиви неговата учтивост. Впоследствие разбрах, че Денси винаги е учтив външно, а своята жлъчност предпочита да проявява от разстояние — по телефона или на хартия. Най-добре беше да се воюва с него в собствения му кабинет. Личната среща като че ли го охлаждаше и ставаше възможно с него да се разговаря разумно. След като схванах тази негова особеност, аз престанах да изпитвам трудности с Денси, с изключение на случаите, когато се налагаше с каменно лице да слушам как той осмива началника на моя началник — Вивиън. За щастие, нашите пътища не се кръстосваха често, понеже той учтиво ме зачеркна от списъка на своите противници.

С Вивиън се стараех да се виждам колкото може по-често. За непосредствени практически задачи той беше безполезен човек, защото се страхуваше до смърт от Денси и даже от своя подчинен Каугил. Вивиън обаче, изглежда, беше по-умен и от двамата и притежаваше склонност към размишления и след това се впускаше в дълги, пространни разсъждения за историята на СИС, за нейната политика и за нейни представители, а също за отношенията между СИС и МИ-5. Той беше привърженик на коректния стил на работа и от неговите „проповеди“ научих много повече за сложността на държав-ната машина, отколкото бих могъл да узная от нетърпеливите привърженици на „бързите резултати“, като Денси и Каугил. В началото аз лошо си представях с какво Вивиън може да ме подпомогне в стремежа ми да получа един пост в СИС, който желаех повече от всичко. Каугил по-късно трябваше горчиво да съжалява за своята преждевременна оценка, че Вивиън е нищожество.

От Броудуей билдингз през Сънт Джеймз парк до помещенията на МИ-5 на Сънт Джеймз стрийт е съвсем близо, но разликата в стила на работа беше значителна. Даже входът в помещението на МИ-5 правеше по-благоприятно впечатление, отколкото невзрачният хол в Броудуей. Това впечатление не ви напуска и горе. Кабинетите изглеждат като кабинети. Доколкото ми е известно, там не са строили никакви „зайчарници“, които така обезобразяваха Броудуей. Масите не бяха отрупани с книжа: няколко спретнати дела, готови за работа, и толкоз. Това имаше, разбира се, и своите недостатъци. В пета секция ние обикновено се оплаквахме от излишните подробности, с които сътрудниците на МИ-5 намираха време да започват своите дълги писма. В крайна сметка някои подробности не се оправдаваха от съдържанието на документа. Въпреки това в МИ-5 се чувствуваше професионална компетентност, с която Броудуей не можеше да се похвали. Възможно е МИ-5 я да имаше раздут щат, на което Каугил често наблягаше, но там болшинството офицери знаеха какво, трябва да правят и как да действуват, което не би могло да се каже за много от сътрудниците в Броудуей.