Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Само безволев мъж може да седне и да си въобразява какво би било и какво е можело да бъде! — ядосано извика Джустиниани. — Волята на човека е неговата съдба. Каквото и да му се случи. Или на теб ще ти е по-приятно, ако султанът отвори Черно море за венецианските търговци и да задуши Генуа, а?
Тогава чак си спомних, че той по рождение беше генуезец и затуй е длъжен, за право и неправо, да защитава родното си място.
— Извини ме — казах аз. — Разказах само какво се случи. Мурад без съмнение така или иначе щеше да намери начин да прекоси Босфора. Гърците едва ли можеха да му попречат. В продължение на стотици години Константинопол се е приготвял само за отбрана, но не и за нападение. Причината за поражението край Варна е закъснението на християнската флота. Но Мехмед не е забравил страха и срама. Затуй и построи миналото лято твърдината на тази страна, на гръцка територия. „Варна няма да се повтори — заяви той. — Аз трябва да осигуря безпрепятственото прехвърляне на войската си през Босфора, каквото и да става“. Естествено това беше само предлог, но християнството само си е виновно.
— Прав или не — забеляза Джустиниани, — той е затворил Босфора и това е политически факт. За щастие неутралитетът на Пера осигурява свободен достъп на генуезките търговски кораби до Черно море. Венецианците сами си изкопаха гроба, като предоставиха корабите от пристанището в разположение на императора.
— Неутралитетът на Пера е срам за целия християнски свят — възпротивих се аз. — Наистина стените й не могат да се сравнят със стените на Константинопол, но обсадата й би раздвоила силите на Мехмед. Ще спечелим време, а времето работи за нас. В това Францес е прав. Султанът ще трябва първо да завладее Пера и чак след това да започне обсадата на града. Ще претърпи загуби, а унищожението на Пера ще превърне могъщата Генуа във враг.
— Говориш също като грък — пренебрежително рече Джустиниани. — Неутралитетът на Пера осигурява на Запада излаз на Черно море и свободна търговия, каквото и да се случи. Неутралната Пера помага и подкрепя Константинопол по-ефикасно, отколкото ако е разрушена и в ръцете на султана. Чрез нея вратата към преговори е винаги отворена, ако успеем да протакаме достатъчно дълго обсадата и нанесем чувствителни загуби на агаряните. Без оръжието и продоволствията, що идват оттам, ние сме загубени. От Пера узнаваме всичко, дето се случва в Адрианопол. Дори по време на обсада бихме могли чрез Пера да узнаваме за настроенията в султантския лагер, а това за обсадените е безценно предимство.
— Чрез Пера — възразих аз — султанът узнава всичко, що става в града.
— Константинопол е огромен град — обясни той. — Разбира се, аз ще бъда принуден по време на обсадата да обеся няколко рибари, търговци и евреи и това е съвсем нормално. Но изтичането на информация от толкова голям град е невъзможно да се предотврати. Това щеше да ти е известно, ако имаше малко повече опит. Така че в този смисъл е все едно на коя страна е Пера. Пресметнах, че предимствата от неутрална Пера са повече, отколкото ако беше на наша страна.
Той ме сграбчи за врата и ме раздруса. Юмрукът му тежеше като желязо.
— Предизвикваш напразно бръщолевене — предупреди ме той. — Само си губим времето. Пък и не съм задължен да ти откривам основанията си за неща, що не зависят от нас. Позволих ти да постъпиш на служба при мен, а това означава, че аз заповядвам, а ти изпълняваш. Безропотно! Беше започнал да разправяш за султан Мехмед.
Надвих огорчението си и продължих:
— Втория път ветераните се разбунтуваха. Еничарите започнаха да безчинстват. Отказаха да се подчиняват на това нервно слабичко момче, което не умееше да ги поведе на война. Разграбиха и подпалиха пазара в Адрианопол. Мехмед още веднъж бе принуден да се крие в неприкосновения харем. Халил по своя инициатива повика обратно Мурад и това Мехмед никога не ще му прости.
— Ти не познаваш Мехмед — казах аз вече за кой ли път, както напразно бях казвал на много други. — Нараненото самочувствие на момчето може да се превърне в мощ, що покорява царства. Запомни, че това се случи два пъти. От тогава Мехмед си е взел урок. Неговата амбициозност е без граници. За да изличи срама от миналото, той е длъжен да докаже, че е по-могъщ от всичките си праотци и Константинопол е средството. Неговото завладяване той планира отдавна, без да има ни ден, ни нощ покой. Още преди смъртта на баща си бе научил плана на града наизуст и можеше по памет да начертае която и да е част от него. Дори със вързани очи не ще се заблуди в Константинопол. Говори се, че като по-млад е посещавал града предрешен. Владее гръцки и познава християнските обичаи и молитви.