Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Действително характерът на последното престъпление е различен от предните четири — започна Николай, — но има един съществен момент, който според мен е достатъчен, за да го причислим към подвизите на Пианиста.
— Пак ли се връщаш на това петно? — скастри го шефът. — При нанесените многобройни удари как може да сме сигурни, че е аналогична следа?
— Имам заключението и на съдебния лекар. Ето.
Той сложи на бюрото му изготвения от Петър документ. Вчера го бе извикал в болницата и той бе прегледал момичето. Но преди да го пуснат да влезе в бокса, така го опаковаха в престилка и марлени превръзки по лицето, че Николай не издържа и се разсмя, стряскайки миловидната медицинска сестра. Доктор Златинов отначало категорично отказваше на хремясалия съдебен лекар контакт с пациентката си. Само като видя зачервения му нос и насълзените очи, с нетърпящ възражение тон отсече „Не!“ и на Николай му трябваше цялото дар слово, което имаше, за да го накара да отмени забраната си. Една сестра пристигна с различни спрейове, мазила и капки. Нещастният Петър бе подложен на толкова медицински манипулации накуп, колкото по-рано едва ли бе получавал за цяла година. Сблъсквал се с какво ли не в дългата си практика, той бе развил нечувано недоверие към колегите си и игнорираше всякаква форма на принудително лечение. Своите настинки си ги караше стоически на крак, без каквито и да било лекарства и цяло чудо бе, че освен хремите не пипваше нищо друго по-сериозно.
— Добре де, виждам, че има вероятност да е приложена същата хватка, но как ще обясниш, че всичко останало не съвпада? — шефът отново впери в Николай прословутия си немигащ поглед, заради който подчинените му бяха измислили прякора Питона. Това име му прилягаше не само заради отношението към тях, но и заради способността му да сграбчва всеки проблем и да не го пуска, докато не го сдъвче и разреши. Освен това и се казваше Панайот Панайотов. Той знаеше как го наричат зад гърба му, харесваше си прякора и го приемаше като едно от доказателствата, че неговите хора си знаят работата. Винаги бе държал всеки от подчинените му да има точно и наблюдателно око независимо от характера на заеманата длъжност.
— Засега нямам обяснение за несъвпаденията — отсече Николай. — Въпреки всичко мисля, че убиецът е бил възпрепятстван от нещо да осъществи нападението по познатия ни вече начин. Нещо го е изкарало от релсите и смятам, че сега той е още по-опасен. Тъй като не е успял да довърши започнатото, има голяма вероятност да удари в скоро време. Затова трябва в най-кратки срокове да стесним кръга на заподозрените и да го изпреварим. Изхождайки от намерените улики, се налага да бъде издирен възможният притежател на шапката, спрямо когото да се приложи тест за съвместимост с останалите веществени доказателства. Първо трябва да се търси в кръга на познатите на последната жертва. Паралелно с това обаче трябва да бъдат разгледани като вероятни кандидатури и познатите на убитите по-рано. Мисля, не е случаен фактът, че момичетата имат нещо общо помежду си като физическо излъчване. Трябва да се отработи линията за евентуален отхвърлен обожател.
— Така. Искаш хора значи. — Шефът резюмира изказването на Николай съгласно неговото желание, с което даваше да се разбере, че приема версията му. — Добре. Ще работиш с Димитър.
Питона огледа отново един по един хората си, сякаш преценявайки дали е останало нещо за поглъщане, после скръсти ръце, облегна се назад и отсече:
— Свободни сте.
С това оперативката приключи.
Николай въздъхна. Лейтенант Гаврилов бе добро момче, но нямаше и пет минути стаж. Дошъл направо от студентската скамейка, той бе надъхан с някакви напълно непригодни в практиката идеи за стратегии, тактики, разработки, методики и тям подобни теоретични премъдрости. Какво пък. Все някой трябва да му покаже суровото лице на оперативната работа. Може и да е за добро, че мозъкът му все още не бе обременен от рутината.
— Да вървим да ти покажа делото — хлопна го Николай по гърба и младокът му се усмихна с ведрата си усмивка.
… Тя вървеше по коларски път, който се катереше по склона на полегат хълм. Буйната зеленина наоколо, нагрята от късното пролетно слънце, насищаше въздуха с упойващия мирис на разточителна нега. Призивът на тревите, доловен от всички хвъркати, възбуждаше сред тях едно всеобщо цвърчене, хвъркане и жужене. Потопена в тази пролетна необузданост, тя вървеше към билото, където, разперил мощна корона, стърчеше вековен дъб. Най-сетне изкатери височината и седна в хладната му сянка. Хвърли поглед към долината, после вдигна очи към все още блестящите заснежени върхове на отсрещната планина. Неочаквано един силует закри гледката. Иззад ствола на дървото бе излязъл някой. Не можеше да види лицето му, тъй като бе застанал с гръб към слънцето, но някак й се струваше, че не излъчва заплаха. Той тръгна към нея. Странно, но тя не скочи, не побягна, дори не извика. Седеше отмаляла и чакаща. Позволи на ръцете му да я обгърнат, а на устните му да се впият в нейните. В прегръдката му се чувстваше на най-защитеното място на земята. Затвори очи и се отдаде на всеобщата нега, струяща от всички страни и излъчвана от тях двамата…