Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Лейтенант Далас, капитан Фийни. — Красивото му, сякаш изваяно от скулптор лице беше сериозно, както и пронизителните му черни очи, които рязко контрастираха с гъстата му, къдрава коса с цвета на познатата в коридора. Протегна ръка и Ив забеляза масивния пръстен с оникс. — Моля, заповядайте.
— Благодаря, че се съгласихте да ни приемете веднага, господин Йънг. — Навярно благодарение на съжителството с Рурк Ив действително беше добила по-изискан вкус, защото първото й впечатление за стаята, където влязоха, бе: Претрупана със скъпи мебели и картини, символ на парвенюшко благополучие.
— Каква трагедия, какъв ужас! — възкликна актьорът и ги поведе към Г-образния диван, върху който бяха натрупани възглавнички в невероятни цветове. Видео устройството в противоположния край на стаята беше програмирано за медитация и на екрана се виждаше тропически плаж, озарен от лъчите на залязващото слънце. — Не мога да повярвам, че Пандора е мъртва, камо ли да си представя по какъв жесток начин е била умъртвена.
— Извинете, че ви се натрапваме — поде Фийни, настройвайки се за ролята на доброто ченге, като се опитваше да не се взира със зяпнала уста в завесите с пискюли и в стъклописите. — Сигурен съм, че сте много разстроен.
— О, да. С Пандора бяхме приятели. Мога ли да ви предложа нещо подкрепително? — Отпусна се грациозно в огромен фотьойл, където малко дете направо би се загубило, и кръстоса крака.
— Не, благодаря. — Ив се опита да се настани сред планината от възглавнички.
— Ще си поръчам едно кафе, ако нямаш нищо против. Когато чух новината, толкова бях потресен, че оттогава почти не съм хапвал залък. — Приведе се и натисна някакъв бутон на масичката между тях. — Едно кафе, моля. — Облегна се назад и леко се усмихна. — Навярно се интересувате къде съм бил по времето, когато Пандора е била убита. Знаете ли, участвал съм в доста полицейски филми. Изпълнявал съм ролята на ченге, на заподозрян, дори на жертвата. Досещате се, че с образа, който си бях изградил, все ми се падаше да играя „добрия“ и „невинния“.
Вдигна поглед, когато дроидът, облечен като английски иконом, както развеселено отбеляза Ив, му поднесе стъклена табличка, върху която се мъдреше само една чаша. Джъстин я взе и с две ръце я поднесе към устните си.
— Медиите не споменават точно кога е извършено престъплението, но отлично си спомням какво правих през онази нощ. До полунощ бях в дома на Пандора, която беше устроила малко тържество. С Джери… Джери Фицджералд си тръгнахме заедно и отидохме в един частен клуб, намиращ се наблизо. Казва се „Ануи“ и напоследък е ужасно моден. Добре е двамата с Джери да ни виждат заедно — заради рекламата, нали разбирате. Мисля, че беше около един след полунощ, когато излязохме оттам. Възнамерявахме да обиколим още няколко нощни заведения, но честно да ви призная, бяхме доста пийнали и ни беше писнало да разговаряме с този и с онзи. Дойдохме тук и останахме в леглото докъм десет часа сутринта, когато Джери трябваше да отиде на работа. Едва когато тя излезе, си поръчах кафе, включих телевизора и чух какво се е случило с Пандора.
— Действително си спомняте подробностите — обади се Ив и си помисли, че е изрецитирал всичко на един дъх като добре заучена роля. — Ще разговаряме и с госпожица Фицджералд, за да потвърди думите ви.
— Разбира се. Ако желаете, можете веднага да го сторите. Тя е в помещението за отмора. Смъртта на Пандора й подейства на нервите.
— Нека си почине още малко — предложи Ив. — Споменахте, че с Пандора сте били приятели. А бяхте ли любовници?
— Понякога спяхме заедно, но помежду ни нямаше нищо сериозно. Просто се движехме в едни и същи среди. Може да ви се стори, че обиждам покойната, но честно казано, тя предпочиташе мъж, който можеше да командва, да върти на малкия си пръст. — Усмихна се широко, сякаш да каже, че не принадлежи към тази категория. — Падаше си по любовници, които се опитват да направят кариера, не по преуспели мъже. Не обичаше да споделя славата с никого.
Фийни се намеси:
— Кой беше последният й любовник?
— Всъщност бяха неколцина. Някакъв тип, с когото се беше запознала на извънземна станция — Пандора казваше, че е импресарио, но тонът й беше адски саркастичен. Да не забравяме онзи начинаещ модист, за когото Джери твърди, че е истински вълшебник. Казва се Микеланджело, Пучини… Леонардо или нещо подобно. А третият любовник е Пол Редфорд, видеопродуцентът, който онази вечер дойде на тържеството. — Отпи от кафето си и премигна. — Леонардо. Спомних си името на дизайнера. С него бе свързан някакъв скандал. Докато бяхме в дома на Пандора, се появи някаква жена и двете се сбиха заради него. Гледката би била забавна, ако ситуацията не беше толкова унизителна за двете жени; пък и всички ние се почувствахме неловко.