Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Платете му — каза Ранд и тревогата на лицето на мъжа се стопи.
Неуместна тревога. Като че ли Ранд не беше обещал по една жълтица отгоре за този, който успее да го удари. И тройно повече за този, който успее да го надвие в бой един срещу един. Това му гарантираше, че никой няма да отстъпи нарочно, за да се подмаже на Преродения Дракон. Никога не питаше за имената им и ако го взимаха за пренебрежение, толкова по-добре, ако това ги правеше по-твърди. Искаше противниците му да го подлагат на изпитание, не да му стават приятели. Приятелите, които си имаше, един ден щяха да проклинат часа, в който са го срещнали, ако не го правеха вече. Останалите вече се размърдваха; „убитият“ трябваше да си остане на място, докато не свърши всичко, като препятствие, каквото можеше да бъде един истински труп, но трътлестият трябваше да помогне на мъжа с прошарената коса да се изправи, макар и на самия него да не му беше лесно да се задържи на крака. Пъргавият слабак въртеше глава и присвиваше очи от болка. Днес щеше да има още тренировки.
— Платете на всички.
Откъм зрителите се надигна вълна на ръкопляскания и възгласи. Ранд хвърли меча с гримаса. Тази пасмина до един бяха блюдолизците на лорд Гебрил, но той имаше нужда от тях. Засега. „Пипнеш ли къпинака, ще се убодеш.“ Надяваше се поне, че мисълта си е негова.
Сюлин, жилавата белокоса водачка на ескорта на Ранд от айилски Деви на копието, водачката на Девите от тази страна на Гръбнака на света, извади от кесията си златна тарвалонска марка и я подхвърли на мъжа с бръснатата глава с гримаса, която изопна грозния белег на едната й буза. Девите не харесваха това, че Ранд се занимава с меч, дори с учебен. Не понасяха никакви мечове. Никой айилец не ги понасяше.
Сюлин продължи да подхвърля презрително жълтици — на Ранд му беше забавно, че използва тарвалонски монети — още една за мъжа с бръснатия череп, по една за всеки от останалите. Неприязънта на айилците към влагоземците беше не по-слаба, отколкото към мечовете, а влагоземец бе всеки, който не се е родил и отраснал в Айил. За повечето айилци това щеше да важи и за Ранд, въпреки айилската му кръв, ако не бяха драконите по ръцете му. Един щеше да го бележи като вожд на клан; двата означаваха Кар-а-карн — вожд на вождовете, Оня, що иде със Зората. А Девите си имаха и други причини да го одобрят и последват.
Петимата мъже с поклони се заизмъкваха от двора.
— До утре — извика им Ранд. — Утре рано. — Приеха разпореждането му с още по-дълбоки поклони.
Преди още гологърдите мъже да са напуснали каменния двор, андорските благородници се втурнаха откъм колонадите като копринена дъга и обкръжиха плътно Ранд. Видът им само усили жлъчта в душата на Ранд. „Или ще използваш това, което трябва, или ще оставиш Сянката да покрие земята.“ Това му го беше казала Моарейн. Пред тази сган почти бе склонен да предпочете честната съпротива на кайриенската и тайренската знат. Това, че в ума си нарече ония „честни“, почти го разсмя.
— Бяхте великолепен — рече задъхано Аримилла. — Толкова бърз, толкова силен. — Големите й кафяви очи изглеждаха пълни с повече нега от обичайното. Явно беше достатъчно глупава, за да го смята за податлив на изкушения: ефирната й зелена рокля, обшита със сребърни лози, беше с твърде дълбоко деколте за андорската мода. Беше хубава, но достатъчно възрастна, за да му бъде майка. Никой от тези мъже и жени около него не беше по-млад, а някои — и много по-възрастни, но се надпреварваха да му лижат ботушите.
— Беше направо величествено, милорд Дракон. — Еления почти избута Аримилла с лакът. Усмивката изглеждаше не на място върху лисичето й лице; тя имаше слава на много свадливо същество. Не и в присъствието на Ранд, разбира се. — В цялата история на Андор не е имало майстор на меча като вас. Дори Сураи Маравейл, най-великият пълководец в армията на Артур Ястребовото крило и съпругът на самата Ишара, първата, седнала на Лъвския трон — дори той е загинал в схватка с едва четирима мечоносци. Наемни убийци, през двадесет и третата година на Стогодишната война. Въпреки че преди да издъхне е убил и четиримата. — Еления не пропускаше и най-дребния повод да изтъкне познанията си по андорска история, особено в слабо известни области, като войната, разкъсала империята на Ястребовото крило след смъртта му. Добре поне че днес се въздържа да добави и основанията за претенциите си към Лъвския трон.
— Само малко лош късмет накрая — вметна весело мъжът на Еления, Джарид. Беше тантурест мъж, доста мургав за андорец. Бродирани спирални шевици и златни глигани, герб на Дома Саранд, красяха маншетите и дългата яка на червеното му палто, а по дългите ръкави и високия прорез на също тъй червената рокля на Еления се кипреха Бели лъвчета на Андор. Ранд се зачуди дали тя смята, че той няма да се досети за какво намекват тези лъвчета. Джарид заемаше Върховното седалище на своя Дом, но всички подтици и амбиции произтичаха от нея.