Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Иллиан няма да се удържи дълго — каза Башийр. Ранд рязко извърна глава, но Башийр беше твърде стар и опитен, за да изрече нещо, което други не биваше да чуват. Просто бе решил да отклони разговора от темата за Отстъпниците. Макар че Ранд все още не бе разбрал дали Отстъпниците, или каквото и да е друго е в състояние да изнерви Даврам Башийр. — Иллиан ще се счупи като орех под удара на чук.
— Двамата с Мат съставихте добър план. — Основната идея принадлежеше на Ранд, но Мат и Башийр бяха добавили хилядата подробности, които го правеха осъществим, Мат повече от Башийр.
— Интересен момък е този Мат Каутон — каза замислено Башийр. — Очаквам с нетърпение отново да побеседвам с него. Така и не пожела да ми каже при кого е учил. Да не е Агелмар Джагад? Чух, че двамата с него сте били в Шиенар. — Ранд не каза нищо. Тайните на Мат си бяха негови, а и Ранд не беше съвсем сигурен какви са те. Башийр килна глава и почеса мустака си. — Твърде млад е, за да е учил при когото и да било. Не е по-стар от теб. Да не е намерил някаква библиотека? Бих искал да видя книгите, които е чел.
— Ще трябва да попиташ него — отвърна Ранд. — Аз не знам.
Допускаше, че Мат би трябвало да е прочел някоя книга някога, някъде, въпреки че Мат не проявяваше особен интерес към книгите.
Башийр само кимна. Когато Ранд не желаеше да говори за нещо, Башийр обикновено не настояваше. Обикновено.
— Следващия път, когато прескочиш до Кайриен, защо не доведеш Зелената сестра, която е там? Егвийн Седай? Чух айилците да споменават за нея. Казват, че била от твоето село при това. На нея поне можеш да се довериш, нали?
— Егвийн си има други задължения — отвърна със смях Ранд. Зелена сестра! Ако Башийр знаеше истината…
— Кар-а-карн ще настине — промърмори зад рамото му Сомара. Беше му донесла ризата и палтото.
Ще настине, как не! Потта се стичаше по него почти толкова обилно, колкото докато тренираше с меча. Въпреки това нахлузи ризата и я затъкна в панталоните, макар да остави връзките незавързани, а после се напъха в палтото. Не допускаше, че Сомара ще посегне и да го облече, не и пред толкова погледи, но така щеше да избегне нравоученията й и тези на Инайла, както и на някои други — придружени от поредния билков чай.
За повечето айилци той беше Кар-а-карн. За Девите също. Пред публика. Насаме с тези жени, предпочели да отхвърлят брака и да заглушат порива на сърцето си в полза на копието, нещата ставаха по-сложни. Допускаше, че би могъл да сложи край на това — може би, — но им дължеше да не го направи. Някои от тях вече бяха загинали заради него и още щяха да загинат — беше обещал, Светлината да го изгори дано! — а щом можеше това да им позволи, можеше да им позволи и всичко друго. Потта веднага се просмука през ризата и изби на тъмни петна по палтото.
— Имаш нужда от Айез Седай, ал-Тор. — Ранд се надяваше Башийр да се окаже поне наполовина толкова настървен в битка; тъкмо с това се славеше този мъж, но досега налице бе само славата му и няколкото седмици познанство. — Не можеш да си позволиш да се опълчат срещу теб. Помни, че Айез Седай са коварни. Никой не може да предвиди какво ще направят и защо.
— А ако ти кажа, че има стотици Айез Седай, готови да ме подкрепят? — Ранд си даваше сметка, че андорците слушат, и внимаваше да не казва много. Не че знаеше много. Това, което наистина знаеше, вероятно беше преувеличение и сляпа надежда. Той самият определено се съмняваше за „стотиците“, каквото и да намекваше Егвийн.
Башийр присви очи.
— Ако беше дошло някое пратеничество от Кулата, щях да знам, тъй че… — Гласът му се сниши почти до шепот. — Разцеплението? Нима Кулата наистина се е разцепила? — Изрече го така, сякаш не можеше да повярва, че думите излизат от собствената му уста. Всеки знаеше, че Сюан Санче е свалена и усмирена — и екзекутирана, според повечето слухове — но за повечето хора едно разцепление на Кулата беше само предположение, в което малцина вярваха. Бялата кула се бе съхранила цяла, като монолит, извисяващ се над всички тронове, в продължение на три хиляди години. Но салдеецът беше мъж, склонен да преценява всички възможности. Той продължи шепнешком, като се приближи до него така, че андорците да не могат да подслушат. — Бунтовничките би трябвало да те подкрепят. С тях можеш да удариш по-добра сделка — те ще имат нужда от теб точно толкова, колкото и ти от тях, ако не и повече — но едни бунтовнички, дори да са Айез Седай, няма да могат да се изправят срещу Бялата кула и едва ли ще получат подкрепата на някоя корона. За простите хора може и да е все едно, но за кралете и кралиците няма да е така.