Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Башийр мигом се изправи и го стисна за рамото.
— Какво има? Този удар да не ти е счупил главата?
— Добре съм.
Ранд свали ръцете си. Никога не беше имало болка, а само потрес от това, че в главата му витаят мисли на друг човек. Башийр не беше единственият, който го гледаше. Девите го следяха с очи също толкова бдително, колкото двора наоколо, особено Инайла и жълтокосата Сомара, най-високата от тях. Тия двете най-вероятно щяха да му донесат отвара от някоя билка, след като свършеше дежурството им, и щяха да останат до него, докато не я изпие до дъно. Еления, Наен и всички останали андорци дишаха тежко и се взираха в Ранд с широко отворени от страх очи като хора, очакващи всеки момент да видят първите признаци на лудост.
— Добре съм — повтори той високо и Девите се отпуснаха. Без Инайла и Сомара.
Айилците не се интересуваха от „Преродения Дракон“; за тях Ранд беше Кар-а-карн, предреченият да ги обедини и да ги пречупи. Приемаха тези неща, както приемаха преливането му и всичко друго, което го съпътстваше. Другите — „Влагоземците“ — помисли си той сухо, — го наричаха Преродения Дракон и не разсъждаваха какво означава това. Вярваха, че в него се е преродил Луз Терин Теламон, Дракона, мъжът, запечатал зева в затвора на Тъмния и сложил край на Войната на Сянката преди повече от три хиляди години. Мъжът, сложил също така край на Приказния век, когато последният противоудар на Тъмния бе покварил сайдин и всеки мъж, който можел да прелива, започнал да полудява, воглаве със самия Луз Терин и неговите Сто етаири. Наричаха Ранд Преродения Дракон, без да подозират, че някаква част от Луз Терин Теламон може да е обсебила главата му, точно толкова безумна, колкото в деня, в който е започнало Времето на лудостта и Разрушението на света. Бавно се беше появило това у него, но колкото повече научаваше Ранд за Единствената сила, колкото по-могъщ ставаше в боравенето със сайдин, толкова по-силен ставаше и гласът на Луз Терин и толкова по-трудно ставаше за Ранд да се бори, за да възпре мислите на мъртвия мъж да го обсебят напълно. Това бе една от причините, поради които обичаше упражненията с меч — липсата на мисъл беше преграда, с чиято помощ успяваше да опази себе си.
— Трябва да намерим някоя Айез Седай — измърмори Башийр. — Ако тези слухове се потвърдят… Светлината очите да ми изгори дано, изобщо не трябваше да пускаме онази да си иде.
Твърде много хора бяха избягали от Кемлин в първите дни, след като Ранд и айилците завзеха града; самият дворец за едно денонощие почти се бе опразнил. Имаше хора, които Ранд искаше да намери, хора, които му бяха помогнали, но всички те бяха изчезнали. Някои просто се измъкнаха. Една от избягалите в онези първи дни беше някаква млада Айез Седай — толкова млада, че лишената от възраст гладкост на лицето още не беше я белязала. Хората на Башийр я бяха намерили в един хан, но когато бе разбрала кой е Ранд, тя беше избягала с писъци. Буквално с писъци. Така и не научи нито името й, нито от коя Аджа е. Според мълвата в града се криеше още една, но сега из Кемлин пълзяха стотици слухове, ако не и хиляди, кой от кой по-неправдоподобен. Едва ли който и да е от тях щеше да ги заведе до някоя истинска Айез Седай. Айилски патрули бяха засекли няколко, минаващи покрай Кемлин, всяка от тях очевидно забързана в друга посока, и никоя нямаше намерение да посети град, завзет от Преродения Дракон.
— Бих ли могъл да се доверя на която и да било Айез Седай? — попита Ранд. — Беше само главоболие. Главата ми не е чак толкова твърда, че да не ме заболи след един удар.
Башийр изсумтя толкова силно, че мустаците му се размърдаха.
— Както и да те боли главата, рано или късно ще трябва да се довериш на Айез Седай. Без тях никога няма да обединиш държавите, освен ако не ги завладееш със сила. Хората се нуждаят от такива неща. Колкото и от Пророчествата да са чули, че си изпълнил, мнозина ще изчакат, докато Айез Седай не ударят печата си върху теб.
— Тъй или иначе, няма да избегна боя — каза Ранд. — Белите плащове едва ли ще ме приемат радушно в Амадиция, дори ако Ейлрон се съгласи, а Самаил със сигурност няма да предаде Иллиан без битка. — „Самаил, Рахвин, Могедиен и…“ Той грубо изтласка мисълта от съзнанието си. Не беше лесно. Мислите винаги идваха ненадейно и никак не беше лесно.
Но това бе истината. Всички Айез Седай се мъчеха да пазят в тайна, че Отстъпниците са на свобода. Бояха се, че ако хората научат, това само ще предизвика още повече хаос и паника. А Ранд се опитваше да разпространи истината. Хората можеше да изпаднат в паника, но щеше да им остане време и да се овладеят. По начина, избран от Айез Седай, разбирането и паниката можеха да настъпят твърде късно. Освен това хората имаха правото да знаят срещу какво се изправят.