Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тя усети сайдар миг преди да се появи Грендал, поне този път без вечно придружаващите я полуоблечени слуги. Жена с напращяла плът и грижливо накъдрена златисточервена коса. Кой знае откъде беше намерила стрейд за ефирната си рокля. Като огледално отражение на нрава й, тъканта наподобяваше прозрачна омара. Понякога Месаана се чудеше дали тази жена изобщо забелязва нещо друго освен чувствените си наслади.
— Тъкмо се чудех дали ще сте тук — каза ведро новопристигналата. — Вие тримата сте толкова потайни. — Тя се изсмя с весел и малко глуповат смях. Не, пагубна грешка щеше да е да се оценява Грендал така повърхностно. Повечето от онези, които я бяха взимали за глупачка, отдавна бяха мъртви.
— Самаил ще дойде ли? — попита я Демандред.
Грендал махна пренебрежително с отрупаната си с пръстени и гривни ръка.
— О, той не ти вярва. Не мисля, че вярва и на себе си вече. — Стрейдът потъмня и се превърна в прикриваща всичко мъгла. — Той си стяга армиите в Иллиан и все хленчи, че няма шокови копия, с които да ги въоръжи. А когато не прави това, търси някой подходящ ангреал или ша-ангреал. Нещо с прилична сила, разбира се.
Очите на всички се спряха на Месаана и тя въздъхна дълбоко. Всеки от тях беше готов да даде… е, почти всичко, за един подходящ ангреал или ша-ангреал. Всеки поотделно беше много по-силен от която и да е от тези учени-недоучени девойчици, които днес се наричаха Айез Седай. Но достатъчно недоучени девойки, свързани помежду си, можеха да ги прекършат всички наведнъж. Само дето, разбира се, вече не знаеха как и във всеки случай не разполагаха с необходимите средства. Мъже бяха нужни, за да продължат връзката над тринадесет, и още — след всеки двадесет и седем. В действителност тези момиченца — дори и най-старите от тях за нея бяха момиченца — тя самата беше живяла над триста години, без да се смята времето, в което беше запечатана във Въртела, и я смятаха едва за жена на средна възраст — тези момиченца не представляваха сериозна заплаха, но това не намаляваше желанието на всеки от тях да притежава ангреал или още по-добре — някой по-мощен ша-ангреал. С тези реликви от собственото им време щяха да могат да преливат количества от Силата, които иначе щяха да ги изпепелят. Всеки бе готов да рискува много заради една от обещаните им велики награди. Но не всичко. Не и без насъщна нужда. Липсата обаче не намаляваше желанието.
Месаана моментално заговори с нравоучителен тон.
— Бялата кула сега има прегради и предупредители в съкровищниците си, вътре, както и отвън, и освен това броят всичко, което пазят, по четири пъти на ден. Великото хранилище в Тийрския камък също е защитено с прегради, с едно гадно нещо, което щеше здраво да ме хване, ако се бях опитало да мина през него и да го развържа. Не мисля, че може да се развърже, освен от онзи, който го е заплел, а дотогава е истински капан за всяка жена, която може да прелива.
— Прашна купчина безполезни боклуци, както чух — отвърна пренебрежително Демандред. — Тайренците са събирали всичко, за което е съществувал и най-глупавият слух, че е свързано със Силата.
Месаана подозираше, че той се осланя на нещо повече от чуто-недочуто. Освен това подозираше, че около Великото хранилище е заплетена примка и за мъже също така, иначе Демандред отдавна щеше да се е снабдил със своя ша-ангреал и да се е втурнал след Ранд ал-Тор.
— Несъмнено в Кайриен и в Руйдийн също има по нещо полезно, но дори да не се натъкнеш там на ал-Тор, и в двете места гъмжи от жени, които преливат.
— Невежи момиченца — изсумтя Грендал.
— Ако някое кухненско слугинче те наръга с нож в гърба — каза хладно Семирага, — по-малко ли ще си мъртва, отколкото ако паднеш в двубой ша-дже край Кал?
Месаана кимна.
— Значи остават само онези, които може да лежат заровени в руини или да събират прах на някой таван. Ако разчитате да намерите нещо случайно, ваша воля. Аз не бих. Освен ако някой не знае разположението на някоя стазисна кутия. — Последното наистина бе изречено много сухо. Стазисните кутии трябваше да са оцелели след Разрушението на света, но след онзи катаклизъм най-вероятно се бяха озовали я на дъното на някой океан, я заровени под някоя планина. Твърде малко беше останало от познатия им свят освен няколко имена и легенди.
Усмивката на Грендал беше самата благост.
— Винаги съм смятала, че е трябвало да станеш даскалица. О. Съжалявам. Забравих.
Лицето на Месаана помръкна. Пътят й до Великия властелин беше започнал, когато й бяха отказали място в Коллам Даан. Не била подходяща за научни изследвания, това й бяха казали, но можела да преподава. Е, тя беше преподавала, докато не намери начин как хубаво да им преподаде на всички!