Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш? — попита Ранд.
— Всички тези упражнения с меча — отвърна небрежно Башийр. — Защо са с петима мъже? Никой не се упражнява срещу петима. Глупаво е. Рано или късно мозъкът ти ще се пръсне по камъка в някое меле като това, дори с учебни мечове. Съвсем безсмислено е.
Ранд стисна челюсти.
— Джеаром някога е надвил десет.
Башийр се намести в стола си и се изсмя.
— Смяташ ли, че ще доживееш да се изравниш с най-великия мечоносец в историята? — Андорците замърмориха гневно — с престорен гняв, Ранд беше сигурен — но Башийр ги пренебрегна. — В края на краищата, ти си само този, който си. — И изведнъж той замахна светкавично и камата му полетя право към сърцето на Ранд.
Без да трепне, Ранд сграбчи сайдин и преля един тънък впридък на Въздух, който се уви около камата и я спря на една ръка разстояние от гърдите му.
— Умри! — изрева Джарид, измъкна меча си и се затича към Башийр. Лир, Хенрен, Елегар — всички андорски лордове бяха наизвадили мечовете си. Девите вече се бяха забулили и бяха вдигнали копията си.
— Спрете! — извика Ранд и всички замръзнаха кой където беше; андорците — примигвайки от изненада, Девите — настръхнали. Башийр само се отпусна по-удобно в стола си.
Ранд хвана замръзналата във въздуха кама, освободи Извора и бавно закрачи към Башийр.
— С едно примигване да се бях забавил — каза Ранд, — щях да загина. Мога да те убия на място и никакъв андорски или чийто и да е закон не може да ме осъди. — Усети, че е готов да го направи. Хладен гняв бе заел мястото на сайдин. Неколкоседмичното им познанство не можеше да го потуши.
Башийр го изгледа така спокойно, сякаш се беше изтегнал в собствения си дом.
— На жена ми няма да й хареса. Нито на теб впрочем. Дейра най-вероятно ще поеме командването и ще тръгне отново да гони Таим. Тя не одобрява съгласието ми да те последвам.
Ранд поклати глава. Самообладанието на Башийр бе притъпило гнева му. Както и думите му. Беше се изненадал, когато разбра, че всички благородници сред деветте хиляди конници на Башийр са взели със себе си жените си. Не разбираше как е възможно един мъж да поведе жена си в опасности, но се оказа, че това е салдейска традиция, освен когато предприемат бойни кампании в Погибелта.
Постара се да не поглежда към Девите. Да, те бяха воини, но също така и жени. А той им беше обещал да не ги държи встрани от опасностите, дори от смъртта. Не беше обещал обаче, че няма да тръпне от това. Правеше каквото бе длъжен да прави, макар да се мразеше за това.
Ранд въздъхна и хвърли камата настрана.
— Та да се върнем на въпроса ти — каза той кротко. — Защо?
— Защото си този, който си — отвърна Башийр. — Защото ти — и тези хора, които събираш около себе си — сте тези, които сте. — Ранд долови нервните стъпки зад себе си. Колкото и да се стараеха, андорците не можеха да скрият потреса си от опрощението му. — Това, което направи преди малко с камата, можеш да го направиш винаги — продължи Башийр, — но за да се добере до теб някой наемен убиец, първо трябва да мине през айилците. И през моите конници впрочем. Ха! Ако изобщо нещо успее да се приближи до теб, то няма да е човешко същество. — Той разпери ръце. — Какво пък, щом държиш да тренираш с меча, твоя работа. Човек има нужда от тренировки и от отдих. Но се пази да не ти разцепят черепа. Твърде много неща зависят от теб, а не виждам наоколо да се мяркат Айез Седай, които да те Изцерят. — Мустаците му едва прикриха внезапната усмивка. — Освен това, ако загинеш, не мисля, че андорските ни приятели ще съхранят гостоприемството си към мен и хората ми.
Андорците бяха прибрали мечовете си, но продължаваха да гледат Башийр със злоба. Злоба, която нямаше нищо общо с това, че той за малко щеше да убие Ранд. Башийр все пак беше чужд пълководец, довел чужда армия на андорска земя. Преродения Дракон държеше Башийр да е тук, а тази паплач беше готова да се усмихне и на някой мърдраал, ако Преродения Дракон го пожелаеше. Но ако Ранд се обърнеше срещу него… Тогава нямаше да се налага да крият чувствата си. Като лешояди бяха, готови да изгризат Мургейз преди да е умряла, и щяха да изядат и Башийр, ако им се дадеше възможност. Както и него самия. Ранд едва се сдържаше да не ги изгони.
„Единственият начин да оживееш е да умреш.“ Мисълта се появи внезапно в главата му. Веднъж му го бяха казали, и то така, че да го повярва, но не беше негова мисъл. „Трябва да умра. Само това заслужавам.“ Той се извърна от Башийр и стисна с две ръце главата си.