Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
На запад задуха вятърът. В Андор опожарени руини нямаше, но селяните с тревога се взираха към жежкото издуто слънце и отбягваха да гледат безплодните си ниви. На запад, докато не се прехвърли в Кемлин, за да надигне две знамена над кралския палат, в сърцевината на съградения от огиери Вътрешен град. Едното знаме се развя червено като кръв, а на него — диск, разделен от извита линия, наполовина в бяло, наполовина в черно. Другият пряпорец заплющя снежнобял през небето. Фигурата на него — странна златогрива и четирикрака змия, слънцеока и с пурпурни и златни люспи — сякаш яхна вятъра. Загадка бе кое от двете знамена будеше повече страх. Понякога същата гръд, таяща страх, таеше и надежда. Надежда за спасение и страх от разруха, а изворът и на двете беше един.
Мнозина мълвяха, че Кемлин е вторият по хубост град в света, и не само андорци бяха тия, които често го поставяха на първо място, дори над самия Тар Валон. Градът се катереше по хълмове към своя център, древния Вътрешен град, обкръжен от блестяща бяла стена и гледащ надолу към Новия град, сам той на над две хиляди години.
Тъй както Вътрешният град беше сърцето на Кемлин и нещо много повече от неговия център, така и Кралският дворец беше сърцето на Вътрешния град — сърце, сега биещо в сянката на двете знамена.
Гол до кръста, в момента Ранд не обръщаше внимание на струпалите се във вътрешния двор на палата зяпачи. Потта бе прилепила косата му към черепа и се стичаше на вади по гърдите му. Полуизцерената рана на хълбока го болеше ужасно, но той отказваше да го признае. Фигури като тази на бялото знаме над главата му се виеха по ръцете му до лактите и блестяха металически в червено и златно. Усещаше и чаплите, жигосани в двете му длани, стиснали дългата дръжка на дървения учебен меч.
Беше се слял с меча и се носеше плавно от една стойка в друга, а ботушите му тихо скърцаха по белите плочи. „Лъв на хълма“ преля в „Лунна дъга“, после в „Кула призори“. Без да мисли. Петима запотени гологърди мъже кръжаха около него, пристъпваха предпазливо от поза в поза и налитаха, размахвайки учебните мечове. Бяха единственото, което виждаше. С корави лица и самоуверени, те бяха най-доброто, което бе намерил досега. Най-доброто след Лан. Без да мисли, както го беше учил Лан. Беше едно цяло с меча, едно цяло с петимата мъже.
Внезапно той се затича напред и мъжете го последваха светкавично, за да го задържат в средата. Точно в мига, в който това равновесие се люшна колебливо, той изведнъж се извъртя към първите двама, подхвана отдолу единия от учебните мечове със собственото си оръжие и ритна с десния си крак. Ударен малко над корема, противникът му изпъшка и се сгъна на две. Ранд натисна с меча и докато се завъртаха, отново го изрита. Противникът му — прошарен мъж — рухна на плочите. Вторият, мъж със счупен нос, отстъпи крачка назад, за да замахне с меча си, но това само позволи мечът на Ранд да се завърти в спирала около неговия — „Лозов сплит“, — да го удари здраво в гърдите и да го събори.
Само миг бе минал, но останалите трима вече връхлитаха. Първият, пъргав набит дребен мъж, изгуби равновесие и с рев прескочи падащия мъжага със счупения нос. Учебният меч на Ранд го перна в пищяла и после през гърба, с което го събори върху каменните плочи.
С това останаха двама, но това бяха двамата най-добри — тънък подвижен мъж, чийто меч се виеше като змийски език, и един едър тип с бръсната глава, при който нямаше грешка. Те моментално се разделиха, за да нападнат Ранд от двете страни, но той не изчака, а бързо влезе в близък бой с мършавия преди другият да заобиколи падналите.
Мършавият беше много добър и много бърз; на най-добрите Ранд предлагаше злато и те идваха. За андорец беше висок, въпреки че Ранд стърчеше с една педя над него, но умелото въртене на меча не зависеше много от ръста. Ранд му излезе с фронтална атака. Лицето на мъжа се изопна и той не отстъпи. „Глиганският устрем“ проби през „Разсичането на коприната“, скърши „Тризъбата мълния“ и вързаните в сноп пръчки шибнаха силно мъжа отстрани по врата. Той падна с приглушен вик.
Ранд моментално се хвърли долу и вдясно, скочи и замахна с „Реката, подкопаваща брега“. Мъжът с бръснатата глава не беше от най-бързите, но го беше усетил. Още докато мечът на Ранд изплющяваше през широкия му кръст, мечът на другия изтрещя в главата на Ранд.
За миг Ранд се олюля и пред замъгления му поглед заиграха черни снежинки. Той разтърси глава, подпря се на меча и се изправи. Мъжът с бръснатата глава пъхтеше и го гледаше предпазливо.