Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Забележително се справихте, милорд Дракон — намеси се Каринд. Блестящосивата й рокля, скроена строго, като физиономията й, но отрупана със сребърен ширит по ръкавите, почти се съчетаваше с белите косми, прошарили тъмната й коса. — Вие несъмнено сте най-изкусният майстор на меча на света. — Въпреки ласкателните й думи погледът й удряше като чук. Ако имаше толкова ум, колкото непоклатима беше твърдостта й, можеше да се окаже опасна.
Наен беше стройна бледолика и красива жена с големи сини очи и спускаща се на щедри вълни блестяща черна коса, но презрението, с което отпрати петимата отдръпващи се мъже, беше убийствено.
— Подозирам, че са го замислили предварително, така че един от тях да може да ви удари. Сега ще си разделят допълнителната монета. — За разлика от Еления, облечената в синьо жена с трите ключа — знака на Дома Араун — по дългите ръкави никога не споменаваше за свои претенции към трона, поне пред Ранд. Преструваше се, че е удовлетворена от Върховното седалище на древната си фамилия, като лъвица, преструваща се на доволна в ролята си на домашна котка.
— Мога ли винаги да разчитам, че враговете ми няма да действат заедно? — попита той кротко.
Една от Девите, Инайла, без да обръща внимание на благородниците, пристъпи до Ранд и му подаде дълга бяла кърпа, за да изтрие потта си. С огненочервена коса, тя беше ниска за айилка и се вбесяваше, че някои от влагоземките са по-високи от нея. Повечето от Девите можеха да гледат повечето мъже наоколо право в очите. Андорците на свой ред също се стараеха да не я забелязват, но ги издаваха подчертано извърнатите им сърдити погледи. Инайла се отдалечи, все едно че бяха невидими.
Мълчанието продължи само няколко мига.
— Милорд Дракона е мъдър — вметна лорд Лир с лек поклон и леко намръщен. „Върховното седалище“ на Дома Аншар беше суров мъж, но се държеше някак твърде гладко, чак мазно, макар от време на време да поглеждаше Ранд някак странно. — Враговете ти винаги рано или късно се съюзяват. Човек трябва да ги отличи, преди да са успели.
По-дребните лордове и лейди замлъкнаха почтително, щом Еления отново отвори уста.
— Трудно е да разпознаеш враговете си преди сами да са се изявили. А тогава обикновено се оказва твърде късно.
Мъжът й кимна мъдро.
— Винаги съм твърдяла — обяви Наен, — че който не ме подкрепя, е срещу мен. Смятам го за добро правило. Тези, които стоят настрана, най-вероятно чакат да обърнеш гръб, за да ти забият кинжала.
Това не беше първият случай, в който се опитваха до осигурят собствените си позиции, подхвърляйки подозрения към всички, които не са на тяхна страна, но Ранд можеше само да съжалява, че не е в състояние наистина да ги спре, а не само да им казва да престанат. Усилията им да играят Играта на Домове изглеждаха хилави в сравнение с ловките маневри на кайриенците и дори на тайренците и освен това го дразнеха, но той все още предпочиташе да не мисли за някои неща. Изненадващо подкрепа дойде от страна на белокосия лорд Нейсин, Върховното седалище на Дома Керен.
— Новият Джеаром — каза мъжът с неприсъща за него раболепна усмивка. С което си спечели неприязнени погледи дори от страна на по-дребните благородници. Позициите на Нейсин бяха поразклатени след събитията, случили се около пристигането на Ранд в Кемлин. Наместо Звездата и Меча на своя дом, Нейсин носеше по сините си ревери бродирани цветенца — лунни капки и любовничета, и понякога закичваше зад ухото си цвете като селски момък, излязъл да задиря девойчета. Но Домът Керен беше твърде могъщ, за да могат дори Джарид или Наен да го изтласкат. Главата на Нейсин се заклати върху тънкия му врат. — Боравенето ви с меча е възхитително, милорд Дракон. Вие сте един нов Джеаром.
— Защо? — Думата отекна през двора и вгорчи благородните физиономии на андорците.
В Даврам Башийр със скосените му черни очи, клюнестия нос и дебелите прошарени мустаци, извити около широката уста, определено нямаше нищо андорско. Беше слаб и малко по-висок от Инайла, с късо сиво палто, обшито със сребърни нишки по реверите и маншетите, с торбести панталони, затъкнати в подгънатите на коленете ботуши. Докато всички андорци гледаха правостоящи, маршал-генералът на Салдеа разполагаше с позлатен стол, домъкнат на двора, и седеше небрежно, метнал крак през облегалката за ръце. Пот блестеше по мургавото му лице, но той й обръщаше внимание толкова, колкото и на андорците.