Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Господи Боже! — прошепна той.
Огромната сянка удари водата с грохота на снаряд, изстрелян от невероятно голям хвъргач. Тази риба би погълнала с лекота всеки от играещите си наблизо хипопотами! Продължи да гледа изумен залива. Леки вълни като тръпка минаха по водата след падането на щуката и стигнаха до пясъчния бряг. А в тези кратки мигове стадото изчезна така внезапно, сякаш никога не бе го имало тука. Хиеро изчака няколко минути, но повърхността на водата остана неподвижна и той реше, че големите животни са изчезнали задълго. Не можеше повече да търпи натрупаната по дрехите и кожата кал по време на скитанията им през блатото.
Хвана хвъргача, подготви го за стрелба, опря приклада на бедрото си и подкара Клотц надолу по белия пясък на дюната. Лорсът просто седна на задника си и се плъзна, като предните му крака служеха за спирачки. Мечокът се търкаляше след тях. В подножието спряха, предпазливи и внимателни, готови и за сражение и за бягство. Но нито острите им слух и зрение, нито чувствителното обоняние долавяха опасност. Водата в залива не помръдваше и те без да се бавят тръгнаха към нея. Когато Хиеро нареди на лорса да пази, той изрази недоволство, започна да тропа с копита и да рови в пясъка с рога.
Хърм внимателно влезе във водата на плиткото, легна на дъното и като пръхтеше от удоволствие се затъркаля. Хиеро свали мръсните си дрехи, хвърли ги в топлото море и ги натисна с голям камък. Грижливо изми кожените си ботуши. Едва тогава се зае със собственото си тяло. По подобие на мечока не влезе в дълбокото, макар да беше прекрасен плувец. Наблюденията му показаха, че заливът не е безопасен. Дори сега, плискайки се в плиткото, непрекъснато се оглеждаше. Но никой не ги обезпокои. И когато излязоха на брега заедно с мечока, последният бе така накиснат, че изглеждаше поне с една трета по-малък.
Големият лорс пръхтейки и сумтейки се устреми във водата и я разби на пяна с копитата си. Калта на парцали започна да пада от кожата му, която постепенно си възвърна естествения сив цвят. Къпането свърши и еленът се зае в плиткото да пасе стеблата на водните растение.
През това време Хиеро се обръсна и дори изравни черните си коси, така че да не падат повече над очите му. Извади от чантите чисти дрехи, а изпраните просна на камъните да съхнат. Докато се обличаше изпита наслада и блаженство от подновеното си тяло и докосването на свежо бельо. Когато докосна с длан мястото на зарастващата рана не усети болка, подвижността на крака се бе възстановила и само белегът малко смъдеше.
Под ситният пясък на плаша се намираше гранитна плоча. На места острите й краища се показваха на повърхността и образуваха стърчащи над дюните причудливи скали. Тук някъде, помисли си човекът, ще намерим прикрито място за дневен лагер. Скоро откри една широка козирка под която се виждаше тесен вход в някаква пещера. Пренесоха багажа си. Хиеро и мечока легнаха на топлия пясък, който покриваше пода и бързо захъркаха в пълна хармония. Клотц преживяше неуморимо и пазеше някой да не се приближи незабелязано.
Към обяд свещеникът се събуди и усети, че се чувствува по-добре отколкото преди седмица. Нима наистина е минала цяла седмица, откакто напусна тесния и кален северен път? Вслуша се в резките крясъци на птиците и долови нещо подобно на далечно дрънкане. Излезе навън. Свеж топъл вятър духаше над огромното езеро и синята му повърхнина бе покрита с бели пенести вълни. Близо до брега плаваха множество лебеди и изглеждаше така, сякаш внезапен арктически ураган бе домъкнал купчинки от възможно най-белия сняг.
Двамата му спътника, изпълнени с радостна възбуда, се загониха весело по пясъка. Малкото мече ръмжеше яростно и нападаше престорено огромния лорс, който отчаяно се опитваше да бодне с още неукрепналите си рога мъхестата топка. А когато успяваше, Клотц се изправяше на задните си крака и възторжено удряше с предните копита по въздуха. Ядосаният Хърм в това време се въртеше в кръг почти свит на кълбо и сякаш се опитваше да захапе собствената си опашка.
Играта бе така забавна, че Хиеро забрави за възможността да ги видят от въздуха. Но след минута се вгледа в небесата, където освен няколко малки пухкави облачета не видя нищо друго. Въпреки това се възмути от лекомислието на помощниците си. Наистина те бяха успели да се справят с няколко неприятни ситуации, всяка от която ги заплашваше със смърт. Но трябваше да помнят, че само един ден преход ги дели от мястото, където той унищожи взетия така непредпазливо от убития магьосник прибор. Помисли си, че подобен пристъп на щастие може да им струва живота, ако врагът ги открие. Но засега ни виждаше никаква опасност и не може да сдържи детското си желание сам да има четири крака и да се присъедини към разгорещената игра. Без да престава да следи околността свещеникът започна да съставя план за следващите им стъпки. В продължение на четири дни летящият апарат не беше се появявал. Защо да не продължат тогава на дневна светлина? Пътят на изток минаваше по морското крайбрежие и едва ли щеше да бъде лек с тези скали по него дори през деня. Нека бъде така, реши, докато не се появи летящата машина, ще вървят на светло.