Черният еднорог
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният еднорог». Краткое содержание книги:
Къде е Уилоу? Къде е тайнственият черен еднорог който тя издирва?
Уилоу вдигна лице.
— Да, майко — покорно пошепна тя.
Разбираше много добре. Дори и да иска — както много пъти й се беше случвало — не можеше да промени факта. Двайсетдневния цикъл бе към своя край; промяната щеше да настъпи. Изпитваше такава силна нужда от това, че едва успяваше да се овладее. Отново цяла потръпна. Трябваше да побърза.
Помисли си за Бен. Как й се искаше той да е тук с нея.
Изправи се и тръгна към центъра на поляната. Вдигна ръце към небето, сякаш да всмучат в себе си цветната лунна светлина. Цяла бе обгърната от сияние и започна да усеща как майчината й същност прелива от земята, върху която бе танцувала, в нея. Тя започна да я всмуква.
— Бъди с мен, мамо — молеше се тя, докато тялото й потръпваше. Краката й се огънаха и разсякоха като корени, които пропълзяха надолу в черната пръст, дланите и ръцете й се удължиха и се превърнаха в клони и преображението започна.
Само след минути то бе приключило. Уилоу беше изчезнала. Беше се превърнала в дърво и щеше да остане така до сутринта.
Майка й седеше отпусната до нея, като призрак на дете, явило се сред сенките. Известно време седеше, без да помръдне. Подир туй бледите й крехки ръце обгърнаха грубия ствол, който хранеше живота на дъщеря й и здраво го притиснаха.
Зазоряваше се. Луните на Отвъдната земя избледняваха една подир друга и нощните сенки се открехваха пред златистата мъгла, която бавно се издигаше откъм хоризонта на изток.
Куестър Тюс бродеше през залите на Сребърния дворец, изпит и окаян в сивата си мантия с цветни волани, и изглеждаше така, сякаш е загубил най-добрия си приятел. Сви зад един ъгъл близо до приемната и се блъсна в Абърнати.
— На сутрешна разходка ли? — запита писарят лукаво. Куестър измърмори нещо и бръчките на челото му още повече се врязаха.
— Не мога да заспя и не разбирам защо. Бог ми е свидетел, че съм достатъчно уморен.
Косматото лице на Абърнати остана безпристрастно. Той сви рамене и тръгна редом с магьосника.
— Доколкото разбрах, хванали са някого в спалнята на Негово Величество тази вечер — и той се е представил за краля.
Куестър отново измърмори.
— Някакъв луд. Имаше късмет, че го пуснаха. Негово Величество нареди. „Преведете го през езерото“ — разпореди той. На негово място аз нямаше да съм толкова великодушен.
Повървяха още малко.
— Странно е, че Негово Величество просто го е пуснал — забеляза Абърнати най-накрая, като сбърчи нос. — Той обикновено намира по-добър начин да се справи с враговете си.
— М-м — Куестър сякаш не го чуваше. Клатеше глава, погълнат от някаква мисъл. — Онова, което ме смущава, е, че онзи човек знаеше толкова много за сънищата. Знаеше за магическите книги, за връщането на Негово Величество в стария свят, за еднорога… — изведнъж Куестър спря. — Знаеше, изглежда, всичко. И така много си вярваше.
Никой от двамата не проговори известно време. Куестър ги поведе по едно стълбище, което извеждаше към външни парапети за наблюдение откъм предната част на двореца. Долу мостът, който свързваше острова със сушата, се простираше над езерото празен и обгърнат в мъгла. Куестър се взря през вдигащия се мрак към отвъдния бряг и го разгледа най-подробно. Бухалското му лице бе опънато като възел.
— Непознатият се е махнал — каза той най-сетне.
Абърнати любопитно го изгледа.
— А ти нещо друго ли очакваше? — попита той.
Напразно чака отговор на своя въпрос. Куестър продължи да гледа отвъд езерото, без нищо да каже.
ЕДЖУУД ДЪРК
Новият ден не завари Бен Холидей, забил нос в оградата на Сребърния дворец, както би могло да се очаква. Завари го поел на юг към Езерната страна. Крачеше бързо и целенасочено. Когато слънцето се издигна на хоризонта над долината на изток над мъглите и линията на дърветата, той беше изминал пет-шест мили от пътя си и бе решен да измине още два пъти по толкова до края на деня.
С усилие бе взел решението да тръгне. Размисля дълго време над него. Застанал в тъмнината и мрака и загледан в светлините на двореца, той дълго се опитваше да разбере какво става, така смаян, че половин час не можа да се помръдне; просто седеше там. Всякакви чувства бушуваха в него — от шок до страх и гняв. Всичко му се струваше лош сън, от който със сигурност ще се събуди — въпреки че времето за събуждане е пропуснато. Възпроизвеждаше събитията от нощта отново и отново в съзнанието си, опитвайки се да им даде някакво разумно обяснение, да разбере смисъла им или последователността им. Но все не успяваше. Всичко се свеждаше до едно и също — Мийкс беше вътре, а той вън.