Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Внезапната тишина подейства дори на биковете. Техните мънички кръвясали мозъчета усетиха нещо нередно. Притесниха се.
За щастие ужасните жени отпътуваха с лодка същия следобед, но преди това едната спаси котарака си, който бе притиснал в ъгъла объркан сто и петдесет килограмов бик, опитвайки се да го подхвърли във въздуха и да си поиграе с него.
Онази вечер Ларго те Кабона гледаше да бъде много, много мил със старата си майка.
А следващата година в селцето се проведе фестивал на цветята и повече никой никога не спомена за Нещото с бикове.
Поне не пред мъжете.
Голямото гребно колело разплискваше гъстата кафява субстанция на реката. Движеща сила бяха няколко дузини тролове, които въртяха педалите в трюма. Сред дърветата на далечния бряг пееха птици. Над водата се носеше миризма на хибискус, която почти, но за съжаление не напълно, заличаваше мириса на самата река.
— Ето така по-става — натърти Леля Ог.
Тя се изтегна на един стол на палубата и се обърна да погледне Баба Вихронрав, чиито вежди бяха сключени от напрегнатата концентрация при четенето.
Устата на Леля се разтегна в дяволита усмивка.
— Знаеш ли как се нарича тази река? — попита тя.
— Не.
— Нарича се Вю18.
— Аха.
— Знаеш ли какво значи това?
— Не.
— Старият.
— Аха?
— По чуждите места думите си имат пол — с надежда каза Леля.
Баба не се хвана.
— Не бих се учудила — промърмори тя.
Леля клюмна.
— Това е една от книгите на Дезидерата, нали?
— Аха — кимна Баба. Тя благопристойно облиза палеца си и обърна страницата.
— Къде се дяна Маграт?
— Полегна в каютата — отвърна Баба, без да вдигне поглед.
— Стомахчето й ли не е в ред?
— Този път е главата. Млъкни малко, Гита. Чета.
— За какво? — радостно попита Леля.
Баба въздъхна и сложи пръст на страницата, за да си отбележи мястото.
— За онова място, където отиваме. Генуа. Дезидерата казва, че е „опадачно“.
Усмивката не помръдна от лицето на Леля Ог.
— Така ли? Това е хубаво, нали? Никога досега не съм ходила в град.
Баба Вихронрав направи пауза. От известно време размишляваше. Съвсем не беше сигурна за значението на думата „опадачно“. Беше отхвърлила възможността да означава, че са му опадали зъбите. Каквото и да значеше, бе нещо, което Дезидерата бе сметнала за необходимо да спомене. По принцип Баба Вихронрав не вярваше на книгите като средство за информация, но сега нямаше избор.
В ума й се въртеше, че „опадачно“ има нещо общо с целодневно пуснатите пердета.
— Пише още, че е град на изкуствата, разума и културата — добави Баба.
— Тогава е тъкмо за нас — убедено каза Леля.
— Особено прославен с красотата на жените си, пише тук.
— Без проблем ще се впишем.
Баба внимателно прелисти страниците. Дезидерата бе следила отблизо развоя на събитията из целия Диск. От друга страна, тя не бе писала за други читатели, освен за себе си, така че бележките й бяха леко загадъчни, по-скоро aides memoire19, отколкото последователни описания.
Баба прочете:
Сега Л. управлява градъ като дърпа конците зад сцената, а казват, че Барон С. е бил убид, удавен в реката. Той беше проклетник макар и не чак колкот Л., щото тя казва, че иска да създаде Магическо Кралство, Щастливо и Мирно Място, пък гато хората казват това, гледай за Шпиони с четри очи. И никуй не смее да продума, понеже кой смее да продума срещу Злоту свършено в името на Щастието и Миръ? Всичките улитси са чисти и Брадвите лъщат. Но Е. поне е на сигурно място, засега. Л. има планове за нея. А госпожа Г., дето беше амора на Барона, се крие в блатото и одвръшта с блатна магия, но с огледалната магия не можеш да се бориш, тя е само Отражение.
Феите-кръстници са по двойки, знаеше Баба. И така, това бяха Дезидерата и… и Л…, но коя беше онази от блатото?
— Гита?
— К’во?
— Дезидерата казва, че една там жена била нечия умора.
— Сигур е метафура — отвърна Леля Ог.
— О — мрачно каза Баба, — от ония неща.
Но никой не може да спре Марди Грас — зачете нататък тя. — Ако изобшто нещо може да стане, то ще да бъде навръх Мъртвешката събота, последната нощ от карнавала, нощта на неумрелите и неживите, когато магията наводнява улиците. Ако Л. е уясвима, то ще е тогаз, щтото карнавала е най-умразното й нещо…
18
Vieux (фр.) — стар. — Бел.прев.
19
Aides memoire — паметни записки. — Бел.прев.