Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
— Разбрах намека ти…
— Какъв намек? — гледа ме иронично Генералът. — Казвам ти го в прав текст. Хайде сега, опитай със свои думи да обясниш какво се е случило в онази черна според твоето виждане нощ. За твое сведение, смятам, че тази нощ е била нещо необходимо за теб. Много полезна нощ! Хайде, говори…
Вече съм напипал подхода на Генерала.
— Връщам ти жеста на съпричастност и от благодарност ще опитам да представя нещата по твоя начин. Благодарение на това, че върху мен са паднали необходимото количество камъни, а главата ми е останала здрава, съм издържал теста на първо ниво. Закономерно съм тръгнал да изплувам над другите. И да ставам лидер на група. Малък фюрер…
— Имам забележка само към последния израз. Карай нататък.
— Всяка група е вид стадо. Овчарят, т.е. майорът пуска пред него едно магаре да го води… Магаре, или както вече казахме — малък фюрер.
— Точно така…
— И това магаре-фюрер съм аз.
— Естествено. Мислиш в правилна посока — поощрява ме Генералът.
— За да икономисвам душевната си енергия, съм оставил овцете да припкат и да правят малки прегрешения. Селската кръчма е овчето удовлетворение?
— Хубаво се изразяваш. Почти поетично…
— Но когато животинките прескочат границата на допустимите волности, отпуснати им от овчаря, той взима мерки. И прави така, че магарето да срита най-нахалната овца. Знаеш ли, идва ми на ум една друга класификация. Човешкото общество съдържало три категории хора: пастири — т.е. духовенството, кучета — войниците и овце — всички останали. Та ние, кучетата…
— Не ми излизай с постановки от католическия фолклор — засича ме генералът. — Това са попски теории и в случая не вършат работа. Твоята овчо-магарешка схема по-добре онагледява ставащото, така че — продължавай нататък!
— Не ми се иска да продължавам нататък. Защото не искам да бъда магаре пред стадо. И да се занимавам с ритане на овце.
— Сега ще ти задам най-трудния въпрос — поглежда ме неочаквано сериозно Генералът. — Разбирам, че не искаш да бъдеш магарето. Един умен човек не може да иска да бъде магаре и това е разбираемо. Но какво искаш да бъдеш? А?
— Ако ползвам анималистично сравнение, предпочитам да бъда мързелив орел. Който по цял ден се извисява над дребните неща, ставащи върху земята под него. Въздушните течения го издигат, той се крепи с финес върху тях и има безкрайно много време да се отдава на съзерцание. Не анализът, съзерцанието е най-приятната тръпка за душата.
— Виждаш ли — гледа ме окуражително Генералът. — Ти вече създаде сюжет за една приказка, подобна на Андерсеновата. При него, грозното пате се превръща в лебед. А при теб магарето става орел. Звучи също красиво…
Нещо, което наистина ме натъжава. Генералът изчезва от моето летище. Връща се като преподавател във военното училище. Разбирам го. Има си амбиции, прекалено широко е скроен, за да се остави на течението и цял живот да се занимава само с техника.
Честитя му, но ми е тъжно. Ще ми липсва. От елементарно благоприличие го питам какво ще преподава. Отговорът му ме кара да го огледам учудено. Оказва се, че е издържал съвсем различен конкурс и няма да се занимава с техника. Ще преподава военна етика, или нещо подобно.
Първата ми реакция е да го захапя, че няма такава и онакава етика, а има само и просто етика. Или няма етика! Но това би било заяждане на дребно. И не му е сега моментът.
Хващам се, че го гледам с уважение. През ума ми минава нещо от рода: „Ако в армията такива хора обучават бъдещите офицери на човещина, може би войската ще стане място, ако не привлекателно, то поне поносимо…“
Ако?… Е, не мога да изменя на черногледството си. Обичам Генерала и тия като него, но не мога да се накарам да заобичам армията.
Другата седмица трябва да бъде подписана заповедта, в списъка към която ми се присвоява авторитетното звание ефрейтор. Влизам в групата на главнокомандващите с бонус, член на някакъв, ужасно тежкарски комитет. Кой ще е като мен от другата седмица нататък?