Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Осемнадесетгодишният капитан Джет не е могъл да му помогне много, макар да е знаел на кого помага, а може би тъкмо затова. Недалеч от Порт Роял, на десет мили оттук, капитанът имал познат фермер. Достатъчно било да се премине река Рапанхенок Ривър и щели да бъдат в безопасност. Към шестнадесет часа те вече били във фермата на Ричрд X. Герит, пред когото капитан Джет скрил истината. Представил му ранения Буут като боец от армията на Юга, наричащ се Бойд, който се нуждаел от спокойствие, понеже кракът му бил счупен. Освен това го помолил да му осигури добро скривалище, защото не било изключено в близката гора да има шайки на Севера, които да преследват останалите живи от победената армия.
Ричърд Герит нямал представа кой е раненият, а Джет пък не съзнавал че всъщност казал истината, когато е излъгал, че навсякъде в гората имало войници от Северната армия. Когато напуснал фермата на Герит, в гората изведнъж капитанът се оказал заобиколен от войници с насочени към него пушки.
Южният конен дозор се командувал от полковник Е.Дж. Конгър, явно добър психолог. Впрочем той съобщил на изненадания капитан за убийството на президента Линкълн, предупредил го за съдбата, очакваща всеки, който помага на убийците, и чак тогава го попитал дали случайно не е видял някого. Капитан Джет, младеж с чисто сърце, не скрил нищо и издал на командира на кавалеристите, че Буут и неговият съучастник се укриват в сушилнята за тютюн във фермата на Герит.
Действителната картина на следващите събития е засенчена от легендата. Днес едва ли можем да разрешим противоречията в подробностите. Истина е, че конният дозор начело с полковник Конгър обкръжил дървения сайвант, където се укривали Буут и Херълд. Вероятно полковникът е призовал бегълците да се предадат доброволно и чак след това ги е заплашил. Дейвид Херълд излязъл от сушилнята с вдигнати ръце веднага след приканването. Артистът Буут отказал и полковникът бил изправен пред проблема как да го залови.
Той решил да опуши навеса. Войниците нахвърляли купчини сухи съчки, в които прибавили прясна трева и клонки, подпалили ги и зачакали. Лютивият дим изгонил изгнаника от скривалището и той застанал пред сушилнята Войниците чули изстрел. Джон Уилкъс Буут се свлякъл на земята. Куршумът бил преминал през гърлото.
По-късно сержант Бостън Корбет, който е бил в състава на конния дозор, твърди, че именно той е застрелял убиеца на Линкълн. Не е известно дали са му изплатили високата награда, но се знае, че става много популярен. През 1865 г. той пътувал от щат в щат и разказвал на вечерните беседи за случилото се тогава. Но славата му била краткотрайна — от национален герой той накрая станал портиер в Парламента в Канзъс сити. През 1886 г. Корбет попаднал в лудница.
Втората версия е, че Буут се е самоубил, което е по-вероятно.
Ако полковник Конгър е искал да залови убиеца на Линкълн, макар и мъртъв, не е било нужно да опуш-ва сушилнята. Могъл е просто да заповяда да стрелят дотогава, докато го улучат. Но, изглежда, са искали да го заловят жив. Ето защо не е изключено изявлението на Корбет да е евтина реклама и същевременно спекулация, тъй като обявената награда не била малка.
Основание за самоубийството на Буут можем да тьрсим и другаде. При стеклите се обстоятелства екзалтираният, пресилено патетичният Буут, изгубил надежда че ще стане национален герой на Юга, би могъл да избере този изход. За това говори дори описанието на последните му мигове и последните му думи.
След изстрела войниците изтеглили убиеца на Линкълн пред къщата на Герит и го залели с вода. Той се съвзел и започнал да рецитира възвишени монолози и да моли войниците да предадат на майка му (за която преди това никой нищо не е чувал), че е загинал за родината. Преди да издъхне, той разочаровано извикал.
— Юзлис, юзлис! Всичко бе напразно!
Джон Уилкъс Буут, убиецът на Линкълн, умира. Пренасят го на палубата на монитора „Монтаук“, пуснал котва във военното пристанище. Лекарите преглеждат трупа, потвърждават идентичността и дават разрешение за погребението му.
Междувременно всички заговорницп, с изключение на младия Сурат, са зад решетките. Подготовката за съдебния процес, е кратка. Доказателствата са извън всяко съмнение. Мнозина признават вината си. На 9. V. 1865 г. атентаторите и техните помагачи са изправени пред военен трибунал. Процесът се превръща в сензация на световния печат. Цели седем седмици вашингтонските хотели са пълни с журналисти от цял свят, които напразно чакат някакви изненади. Присъдата е строга, а и друга не биха могли да очакват дори и най-големите оптимисти.