Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Влезе доктор Хедрик, следван от доктор Гарсия.
— Добро утро, госпожице Смит.
— Добро утро, господа.
— Сестрата каза, че искате да се храните сама.
— Вярно, но това не е всичко. Искам да свалите всички ремъци.
— Няма проблем да ви оставим да се нахраните. Това ще е полезно за възстановяването. Но за останалото — трябва да се обмисли.
— Докторе, маскарадът свърши. Ако не желаете да ми махнете ремъците, забравете за закуската. Повикайте адвоката ми.
— За щастие господин Соломон е в къщата.
— Ами нека дойде!
— Само момент, моля. — Доктор Хедрик погледна въпросително Гарсия и той кимна. — Госпожице Смит, ще се съгласите ли на един разумен компромис? Или поне да го изслушате?
— Ще ви изслушам. Но… („Млъквай, шефе!“) Добре, да чуем, докторе.
— Както знаете, господин Соломон е възрастен човек и вчера имаше тежък ден. Убедих го да остане тук през нощта, за да си почине. Съобщиха ми, че вече е станал, но още не е закусвал. И така, ще се съглася — вероятно и моят колега доктор Гарсия — да ви развържем ръцете, за да може да се нахраните. Но от кръста надолу… както сама се досещате, там има разни тръбички и други неща. Необходимо е време, за да бъдат извадени. Та ето какво ще ви предложа. Защо не поканите господин Соломон на закуска, ние също ще се присъединим и четиримата ще обсъдим как да продължим нататък. Готов съм да се вслушам в желанията на вашия попечител — и адвокат. Ако настоява, дори ще се съглася да бъде повикан друг лекар…
— Моят попечител — повтори тихо Йохан. — Какво пък, ще направим каквото каже той. Надявам се да не реши да ви смени, доктор Хедрик. Бях труден пациент и съжалявам. Зная каква невероятна работа сте свършили… и съм ви много… благодарна.
— Трогнат съм, госпожице Смит.
— Господа, за мен ще е удоволствие, ако ми правите компания по време на закуската. Ще бъдете ли така добри да ме развържете?
(„Шефе!“) „Какво те измъчва, малката? Не се ли държах като истинска дама?“ („Да, но не бива да позволяваш на тези господа да се хранят с нас, докато не се погрижим за външния ни вид. Не сме си сложили и капчица грим и косата ни не е сресана. Ужас!“) „Чуй ме, мила, това са само Джейк и нашите доктори.“ („Въпросът е в принципа. От нас двамата аз съм тази, която знае какво е да си момиче. Кога си ме виждал да идвам на работа с негримирано лице и разчорлени коси? Имаш ли представа колко рано съм ставала, за да се разкрася — заради теб. Не бях ли хубава, а?“)
— Боли ли ви нещо, госпожице Смит?
— А? Исках да кажа: „Моля?“ Съжалявам, докторе, бях се замислила. Господа, щом ще ми правите компания на закуска, нещо против най-сетне да заприличам, на истинска дама? Всичко това е ново за мен, както се досещате. Има ли тук червило и грим?
Хедрик се слиса.
— Червило и грим?
— Ами всичко, което жените си слагат на лицето. Освен това трябва да си среша косата. Имам ли въобще коса?
— Но разбира се. Още е къса, но е красива и с хубав, здрав растеж.
— Какво облекчение. Опасявах се, че сте ми поставили пластична протеза на черепа и ще трябва да нося перуки.
— Част от черепната кутия наистина е заменена с протеза. Но доктор Бойл успя да съхрани скалпа и няма да се наложи да прибягвате до перуки. — Хедрик си позволи вяла усмивка. — Кръвообращението вече се е възстановило и скоро косата ви ще порасте достатъчно.
— Какво облекчение! Пърхот?
— Не съм забелязал.
— Нека не се тревожим за такива неща още от тази сутрин. Докторе, бих искала да изглеждам като истинска дама, която приема гости. Нека занесат на господин Соломон кафе и портокалов сок, докато чака да се приготвя. — „Как се справям, Юнис?“ („Отлично, старче!“)