Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Доктор Гарсия? — обади се Хедрик.
— Разбрах, колега, започваме веднага.
— Доктор Розентал, погрижете се за господин Соломон. Сестра, дръжте го, че ще падне! По дяволите, къде е проклетият аспиратор?
След пет минути в стаята цареше спокойствие. Пациентът бе унесен в медикаментозен сън. След като се успокои, че състоянието на госпожица Смит е овладяно, доктор Хедрик преотстъпи наблюдението на своя колега Гарсия и излезе.
Соломон лежеше на една кушетка в съседната стая. Доктор Розентал седеше до него със слушалки на врата. Хедрик го погледна с вдигнати вежди и психиатърът кимна, после промълви беззвучно: „Всичко е наред, бихте ли ме сменили?“
— Разбира се, колега. — Хедрик седна на мястото на Розентал и улови Соломон за ръката, за да му измери пулса. — Как се чувствате?
— По-добре — отвърна замаяно Соломон. — Съжалявам, че се изложих така. Тя как е?
— Спи. Много ли я обичахте?
— И двамата я обичахме. Докторе, тя беше ангел.
— Добре, добре, поплачете си. Сълзите са смазочното масло на душата. Мъжете щяха да са много по-добре, ако си поплакваха от време на време, както го правят жените. Нали, Розентал?
— Съвсем правилно, колега. Народите, където мъжете плачат свободно, не се нуждаят много от услугите на специалисти като мен. — Той се усмихна. — Господин Соломон, тъй като вече сте в сигурни ръце, аз ще си вървя — време е да изсуша няколко глави за моята колекция. Освен ако не съм ви нужен тук, колега?
— Бягай, Рози. Чакам те утре, за да прегледаме пациента. В десет часа.
— Довиждане, доктор Розентал. Благодаря ви за всичко.
— Няма за какво, господин Соломон. Не позволявайте на този ветеринар да ви продава пудра за бълхи. — И излезе.
— Господин Соломон — почна Хедрик, — в тази къща има достатъчно свободни легла. Какво ще кажете да ви дам приспивателно и да ви настаня в някое? Осем часа спокоен сън ще ви излекуват напълно.
— Вече съм съвсем добре.
— Щом казвате. Не мога да ви лекувам насила. Но ще ви призная, че съм по-разтревожен за вас, отколкото за моя пациент. Като казахте „ангел“, имахте предвид донора, не госпожица Смит, нали?
— А? Да, разбира се. Юнис Бранка. — За миг лицето на Соломон се разкриви от мъка.
— Не я познавах и нямам кой знае какъв опит с ангелите, лекарите рядко виждат пациентите си в най-добрата им светлина. Но ако се съди по тялото й, наистина е била ангел. Не бях виждал по-здраво тяло. На двайсет и осем години според документацията и поне с пет години по-млада на външен вид. Тя — сега говоря за госпожица Смит, за госпожица Йохан Смит — е в състояние да издържи на всякакви трудности с това тяло. За съжаление не мога да кажа същото за вас. Но щом не искате да спите тук — ваша воля…
— Нямам абсолютно никакво желание да оставам!
— Добре. Нека само ви измеря кръвното и пулса. Ако реша, че нещо не е наред, ще помоля да извикат личния ви лекар.
— Той не прави домашни посещения.
— Какъв лекар е тогава — изсумтя Хедрик, — след като не може да отиде там, където пациентът се нуждае от него? Всъщност защо ли питам, в наши времена докторът трябва да се съобразява много повече с данъчните власти, отколкото с професионалната си обвързаност към болния. Само не ме цитирайте, че току-виж ми отнели лекарските права. Е, ще ми позволите ли да ви прегледам?
— Разбира се. Дори ще взема каквото ми препоръчате, само да ме пуснете да се прибера. Обикновено не пия лекарства, но тази вечер е изключение.
— Хубаво. Навийте си ръкава. — Докато го преглеждаше, Хедрик продължи: — Вярно е, че нямам опита и познанията на моя колега Розентал. Но ако сега ви се говори, готов съм да ви изслушам. Зная, че има много неща, които ви тежат на душата. Все пак преодоляхте най-лошото — Йохан Смит вече знае, че е „госпожица“ Смит и освен това научи, че обитава тялото на бившата си секретарка. Ако има нещо друго, което да ви вълнува, аз съм насреща.
— Нямам нищо против да разговаряме за Юнис. Само че не зная какво да кажа.
— Кажете ми например как това красиво момиче изгуби живота си. Не знаех името на донора, преди да ми го съобщите. Тази информация е поверителна.
— Да, известно ми е. Това дете — простете, че говоря така за Юнис, но за мен тя беше като дете. Та мисля си, че тя не би имала нищо против да преотстъпи тялото си на своя шеф, в случай че не е в състояние повече да го ползва. Заради романтичния й характер и прочее. Но виж, безпокоях се за Йохан. Не знаех как ще го преживее. Мисля, че издържа на удара.
— Хубаво е, че споделяте с мен тези неща, господин Соломон. Това още веднъж доказва правотата на доктор Розентал, на чийто опит се уповавах — че не биваше да съобщаваме на господин Смит от самото начало за промяната в пола. Заради връзката на пациента с донора.