Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Да, те наистина бяха близки, докторе, не преувеличавам. Ще ви призная, че ако бях два пъти по-млад и Юнис не беше омъжена, щях да направя всичко възможно, за да се оженя за нея. Сигурен съм, че същото може да се каже за Йохан. Ето защо мога да си представя какъв шок е за него да научи, че тя е загинала.
— Катастрофа с кола?
— Нищо толкова невинно. Била е убита от уличен бандит. Психопат най-вероятно, но няма да узнаем истината, защото охраната на Йохан Смит го е подгонила от местопрестъплението и малко след това го е убила. Благодарение на това и тя е била спасена — имам предвид тялото й, което е било откарано своевременно в болница. — Соломон въздъхна. — Май приказките не ми помагат особено.
— Но как охраната на господин Йохан Смит се е озовала на мястото на инцидента почти, но не съвсем веднага?
— Сега ще ви обясня. Бедното дете се е опитало да си спести десетина минути. Тя беше кръводарителка, същата рядка група, AB отрицателна…
— Ах, ето защо ми се стори позната! Виждал съм я веднъж, когато я повикаха да дари кръв за пациент в критично състояние. Чудесно момиче, топло и дружелюбно, макар и с екстравагантен вкус в облеклото.
— По-скоро еротичен. Да, това е била Юнис. Тя знаеше, че е красива, и нямаше нищо против да дели тази дарба с околните. Дори малко преиграваше.
— Жалко, че не съм я познавал по-рано.
— Аз също съжалявам за това, докторе. Животът ви щеше да е по-пълноценен. Та охраната на Йохан имаше за задача да я придружава, ако я повикат спешно в Центъра по кръвопреливане. Да я пазят. Доставка от врата до врата, а в промеждутъка да я чакат отвън. Но случаят бил спешен, а тя живее — живееше — на деветнайсето ниво в един от онези кошери в северните покрайнини. С асансьор за коли, който обаче не побираше бронирания автомобил на Йохан. И тъй, за да спести десетина минути, бедното дете се качило в пътническия асансьор, без да чака придружителите. И там я нападнали. Там била убита.
— Жалко наистина. Не е знаела, че винаги може да се разчита на още малко време.
— И да е знаела, не беше човек, който ще изложи на риск живота на другите.
— Разбрах ви. Облечете си ризата. На колко години казахте, че сте?
— Не съм ви казвал. На прага на седемдесет и две.
— Удивително. Изглеждате много по-млад, имам предвид състоянието ви, не лицето…
— А, разбрах. Намеквате за конската ми физиономия. Зная го.
— Шегувате се. Говорех за физиологично здраве. Изглеждате поне с двайсетина години по-млад.
— Защото редовно вземам хормони.
— Не съм сигурен, че се нуждаете от тях. Прибирайте се у дома, ако искате. Или останете. Във втория случай ще ви поставя сърдечен монитор. Чисто професионален интерес, нищо повече. — „Освен дето се притеснявам да не направиш някоя беля, приятелче, след шока, който преживя.“
— Уф… уморен съм. Мога ли да пропусна вечерята и да си лягам? И да ми дадете някоя доза за дванайсетчасов сън?
— Няма проблем.
Малко след това Джейк Соломон потъна в сън. Хедрик отиде да вечеря, провери отново пациента, даде разпореждания на нощната смяна и на свой ред си легна.
Въпреки приспивателното сънят на Йохан Смит бе неспокоен. По някое време старецът, обитаващ чужд череп, прошепна: „Юнис?“ („Тук съм, шефе. Заспивай.“) „Добре, мила. Исках само да зная как си.“) („Стига приказки, шефе. До теб съм.“) Йохан се усмихна и заспа по-спокойно, без повече лоши сънища.
9.
На сутринта в стаята влезе сестра с поднос.
— Добро утро, госпожице Смит! Как се чувстваме днес?
— Не зная как, но съм… гладна.
— Отлично! Топла овесена каша, портокалов сок и варено яйце — и една препечена филийка. Сега ще повдигна леглото, за да ви е по-удобно.
— Госпожо Слоун…
— Да? Чакайте да ви завържа салфетка.
— Престанете с това. Развържете ме, махнете завивките. Искам да се нахраня сама. — („Шефе, не бъди груб с нея, тя само се старае да ти помогне.“) „Юнис?“ („Разбира се, мили, казах ти, че ще съм до теб.“) „Но…“ („Шшт, тя ти казва нещо.“)
— Госпожице Смит, знаете, че не мога да го направя. Моля ви, не настоявайте. Нали закуската ухае чудесно?
— Уф… сигурно нямате право да ме развържете без разрешението на доктор Хедрик. Съжалявам, че ви се озъбих. („Така е по-добре, шефе.“) Но моля ви, не се опитвайте да ме храните. Намерете доктор Хедрик и му кажете, че пак създавам проблеми. Кажете му, че ако не се съгласи на условията ми, ще трябва да повика господин Соломон. Защото ако някой се опита да ми пъхне храна в устата, докато ръцете ми са вързани, ще я изплюя към тавана. — „Сега как е, Юнис?“ („Не е зле, шефе, имаме прогрес с десетина процента.“) „По дяволите, нямам никакъв опит как трябва да се държи една дама.“ („Аз ще те науча, шефе.“) „Юнис, мила, наистина ли си тук? Или полудявам, както те се опасяваха?“ („По-късно ще го обсъдим, шефе, защото скоро ще дойде докторът… само не споменавай за мен… инак знаеш какво ще се случи. Никога няма да те развържат.“) „Разбира се, че го зная! Да не ме мислиш за побъркан?“ („По-скоро за непрактичен, както би се изразил Джейк. Въпросът е никога да не позволяваш на доктор Хедрик… нито на никого, да заподозре, че съм тук. Защото тогава наистина ще те обявят за луд. А сега временно се оттеглям.“) „Не си отивай!“ („Шефе, аз не мога да си отида, няма как. Просто ще млъкна. Ще разговаряме повече, когато останем насаме. Освен ако не видя, че правиш някоя грешка.“) „Ще ме скастриш ли тогава?“ („И друг път съм го правила, нали, шефе? Внимавай, ченгетата идват.“)