Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Лицето на иконома се изкриви в измъчена усмивка.
— Да, сър… исках да кажа, да, госпожице Смит.
— Искаше да кажеш точно „да, сър“, но ще се наложи да ми казваш „да, госпожице Смит“, а аз ще се науча да го приемам. Ние сме стари кучета, които трябва да научат нови номера. Как е лумбагото на госпожа Кънингам?
— Малко по-добре, ако може да й се вярва. Благодаря ви, госпожице Смит.
— Така те искам. Може и само „госпожице“. Предай на Мери, че съм се интересувала. А сега — можеш да ни поднасяш.
Закуската протече в почти жизнерадостна обстановка. Йохан пробва виното, одобри го, но отказа да пие. Едва го докосна с език, но ароматът я удари, сякаш бе отпила няколко глътки силно бренди. Все пак успя да познае, че е доста добро, макар и не изключително „шабли“. За по-сигурно реши да се задоволи с портокалов сок.
Разговорът се въртеше главно около състоянието на пациента, тоест вече пациентката. Мъжете очевидно се стараеха да й привлекат вниманието и Йохан откри, че това й доставя удоволствие. Смееше се често, отвръщаше на подмятанията им и се чувстваше ужасно духовита.
Въпреки това не пропусна да забележи, че Джейк яде съвсем малко и я гледа почти непрестанно, освен в моментите, когато тя го поглеждаше… и тогава бързо извръщаше очи. Бедният Джейк. „Юнис, какво ще правим с Джейк?“ („По-късно, шефе, всяко нещо с времето си.“)
Остана изненадана, когато Кънингам дойде да прибере чинията й и тя установи, че двете пържени яйца са изчезнали, заедно с чаша портокалов сок, чаша мляко и една от трите наденички.
— Желаете ли кафе, госпожице Смит?
— Не зная. Доктор Хедрик, позволявате ли да пия кафе?
— Не виждам причина да ви забранявам, госпожице.
— Тогава да празнуваме. Първото кафе, което ми позволяват от десет години! Кънингам, за мен „демитас“, за господата подобаващи чаши. И… Кънингам? Има ли шампанско?
— Разбира се, госпожице.
— Донесете го. — Тя повиши глас. — Ако някой не желае чаша шампанско с лед, сега е моментът да си върви.
Никой не помръдна. След като раздадоха чаши и наляха, доктор Хедрик се изправи.
— Господа, вдигам тост за… — И изчака и другите да станат. Йохан протегна чашата си към техните.
Но не пи. Тостът беше „за нашата красива и грациозна домакиня — нека дните й са много и щастливи!“
— Амин! Наздраве! — И трясък на строшени кристални чаши.
В очите й напираха сълзи, тя се опита да ги игнорира.
— Благодаря ви, господа. Кънингам, нови чаши.
След като ги напълниха, тя си пое дъх и заговори:
— Господа, сега е мой ред да вдигна тост… и нека той да бъде за доктор Бойл и за теб, Джейк, стари приятелю, благодарение на когото сега съм тук… за вас, доктор Хедрик, и за останалите лекари, които помогнаха на доктор Бойл… и за всички безкрайно търпеливи сестри, на които се карах. И нека включа още един човек в моя тост. Искам да благодаря специално на най-красивото и добро момиче на света… Юнис Бранка.
Изпиха чашите мълчаливо. След това Джейк Соломон се отпусна на стола си и скри лицето си в ръце.
Доктор Хедрик се наведе да му помогне, доктор Гарсия застана от другата му страна. Йохан наблюдаваше тази сцена безпомощна и объркана. „Трябваше да внимавам! Но го казах от цялото си сърце, миличка. Това е самата истина.“ („Зная, шефе, и ти благодаря. Няма нищо. Джейк ще трябва да свикне с мисълта, че съм мъртва. А също и ти.“) „Наистина ли си мъртва, Юнис? Наистина?“ („Не се тревожи за това, шефе. Аз съм тук и няма да те напусна. Обещавам. Някога нарушавала ли съм думата си?“) „Не, никога.“ („Тогава, повярвай ми и този път. Но трябва да се погрижим за Джейк.“) „Как, мило момиче?“ („Сам ще разбереш, когато му дойде времето. Нека поговорим по-късно, когато останем насаме.“) Доктор Розентал се бе надвесил над нея.
— Всичко наред ли е, скъпа?
— Да, разбира се… мъчно ми стана за господин Соломон. Той как е?
— Ще се оправи. Госпожице Смит, не бива да се безпокоите за него. Да, вие предизвикахте бурята в душата му и той имаше нужда от нея, за да се пречисти. Що се отнася до телесното му здраве, не забравяйте, че е в ръцете на доктор Хедрик, а Кърд Хедрик не е губил пациент, откакто се захвана с тази работа. Къщата ви е заредена с всичко, което би могло да му потрябва, а господин Соломон не е болен, само преуморен. Едно малко розово хапче ще свърши работа.
Доктор Розентал поседя с нея, докато отнесоха подносите, чиниите, сгъваемата маса и сгъваемите кресла. Скоро след това Гарсия и Хедрик се върнаха.
— Как е той? — попита отново Йохан.
— Полузаспал. Малко засрамен, че е направил „представление“ и се е държал „глупаво“ — цитирам неговите думи. Вие как сте?