Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Хедрик поклати глава.
— Пациентът отказва да говори с нас. И не спира да настоява за среща с вас.
— Хъм… да не би да е разбрал? Или, по-скоро, ако е така, какво ще правим?
Хедрик се обърна към колегата си.
— Доктор Гарсия?
— Знаете мнението ми, колега. Вашият пациент се възстановява добре, но е все още слаб поради продължителното лежане. Но вече няма никакви причини — поне от медицински характер — да бъде ограничаван.
— Доктор Розентал?
Психиатърът сви рамене.
— Човешкият ум е странно и невероятно творение — и колкото повече го изучавам, толкова по-несигурен се чувствам в познанията си за него. Но ще се съглася с доктор Гарсия по един въпрос: не може да държите пациента вечно завързан за леглото.
— Боя се, че нещата стоят така, господин Соломон — рече доктор Хедрик.
Соломон въздъхна.
— Изглежда, аз трябва да съм доброволецът за тази мисия.
— Всеки от нас е готов да ви придружи, ако желаете, сър. Но пациентът категорично отказва да разговаря с нас. Ще сме наблизо, готови да се намесим, ако се случи нещо непредвидено.
— Ще следите ли всичко на мониторите?
— О, разбира се. Освен това този път сестрата е инструктирана да излезе, ако й кажете. Вие, не пациентът. Не се безпокойте, ще ви наблюдаваме по видеовръзката от съседната стая. Доктор Гарсия и доктор Розентал ще следят мониторите.
— Не ме е страх. Вашето лекарство, изглежда, подейства. Добре, влизам и ако се наложи да яхна тигъра, готов съм да го уловя за ушите.
Йохан Смит го посрещна възбудено:
— Джейк! Къде се изгуби, по дяволите? Дойде да ме посетиш само веднъж през последните три седмици. Веднъж! Проклет да си.
— Имах страшно много работа. Което не може да се каже за теб.
— Така ли смяташ? Физиотерапията също е работа, приятелю, по-трудна, отколкото си мислиш — а и се върши седем дена в седмицата.
— Жив да те оплаче човек, Йохан — на краставичар краставици ли ще продаваш? Бях болен десет дни, което Хедрик сигурно ти е съобщил, и все още се чувствам слаб, така че мръдни се, дърто копеле, да се изпъна до теб. За Бога, не съм млад като едно време и не мога да подскачам всеки път, когато щракнеш с пръсти.
— Не ми пробутвай тия, Джейк. Съжалявам, че си бил болен. Казах им да ти пратят цветя. Получи ли ги?
— Да. Благодаря.
— Странно, защото не съм ти пращал. Пипнах те, нали? Джейк, никога не съм карал хората ми да се преработват, но когато плащам заплата на някого, очаквам да ми се обажда от време на време. И да се срещаме.
— Не ми плащаш заплатата.
— Така ли? Това пък що за глупости са?
— Когато съдът ме назначи за твой попечител pro tem, Маккамбъл ми определи заплата от десет хиляди на месец. Това е всичко, което мога да получавам от теб — а още не са ми ги превели.
— Ще го променим, в най-скоро време! — обеща Йохан. — Предай на съдията Маккамбъл, че съм казал…
— Спри за малко, Йохан. Това бе част от сделката, за да изключим от играта внучките ти. Кажи ми сега какво те яде? Госпожа Бранка? Всеки ден ти пращах доклад — засега не сме я открили. Ако искаш, мога да ти ги предоставя в писмен вид. Виждам, че си се оборудвал с машина за четене.
— Да чета доклади за вашия неуспех? Джейк, не ставай глупав. Да, ядосан съм заради Юнис — по дяволите, дори да не желае да работи повече за мен, можеше поне да мине да ме навести. Но не за това те повиках. Сестра?
— Да, сър?
— Изключете гласовите монитори и идете в ъгъла да гледате телевизия. Изберете някоя по-шумна програма.
— Да, сър. — Сестрата се престори, че изключва системите за наблюдение.
— Сестра?
— Да, господин Соломон?
— Попитайте доктор Хедрик дали наистина не можем да останем насаме. Не мисля, че господин Смит ще се обеси на полилея само защото нямам сестринска квалификация.
— Господин Соломон, доктор Хедрик каза, че оздравяваме — тя се усмихна сияещо, — нали, господин Смит? И че ако желаете да разговаряте насаме, този път мога да изляза. Ако ви потрябвам, натиснете червеното копче. — Усмихна се още веднъж и излезе.
— Брей, каква изненада! — възкликна Йохан.
— Защо? Не чу ли какво смята Хедрик — че оздравяваш.
— Хъм. Страхувай се от гърците, дори когато ти поднасят дарове. Джейк, наведи се, ще говоря шепнешком… не бих се изненадал, ако са скрили някой микрофон наблизо.
— Параноя, стари глупчо. Защо му е на Хедрик да подслушва разговора ни?
— „Млади глупчо“, ако обичаш. За параноята съм съгласен. Както и да е, не искам да го чуе никой друг освен теб. Защото ако греша, няма да прозвучи добре, когато го цитират в съда. Така че, наведи се и слушай внимателно. Джейк… почти съм сигурен, че новото ми тяло е женско!