Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Интересно, какво ли е станало с онази изгнила таратайка? А също и със старото й, мъжко тяло? Йохан го бе завещал на медицинския университет — но тъй като все още можеше да се смята за жив, завещанието не беше влязло в сила. Дали са го замразили? Или са го изхвърлили? Трябваше да попита.
На няколко пъти тя почувства остри дръпвания и веднъж силна болка, която се постара да пренебрегне. Всичко това бе придружено с миризми, едни сладникави, други неприятни, и тя се подвоуми дали да не поиска да включат вентилацията, но се отказа. Постепенно миризмите изчезнаха и Йохан усети, че я мият от кръста надолу. Чаршафите и завивките бяха сменени.
Махнаха паравана, две сестри вдигнаха чаршафа догоре, докато трета нагласи възглавницата.
— Готово — заяви доктор Гарсия. — Не беше чак толкова неприятно, нали?
— Ни най-малко. Чувствам се отлично. — Тя размърда пръсти, разтвори и долепи бедра. — Страхотно. Колко е хубаво да си свободен отново! Докторе? След като вече не съм омотана в жици, да не говорим за всички тези тръбички, трябва ли да лежа в това болнично легло? Ще престана да се чувствам като инвалид веднага щом се прехвърля в старото си легло.
— Хъм… нужно ли е да прибързваме? Това легло е с подходяща височина, за да могат сестрите да ви обслужват, и има странични перила, за да не паднете по време на сън. А последното е кошмарът на всяка сестра.
— Добре де, аз да не съм малко дете?
— Да, госпожице Смит, точно това сте сега. Бебе, което опознава новото си тяло. А бебетата могат да паднат от леглото. Не бива да искате всички хубави неща наведнъж.
(„По-кротко, шефе!“)
— Добре, докторе, ще следвам разпорежданията ви. Но моето легло си има достойнства. С едно натискане на копчето приема формата на тялото. Има хидравличен асансьор — може да се повдига на тази и дори по-голяма височина. Освен това да се спуска, докато матракът се изравни с пода. Това легло има ли подобни възможности?
— Хъм, мисля, че не.
— Преди десет години наистина ми се случи да падна от леглото. Така се изплаших, че наредих да ми изработят легло по поръчка. Когато сядах в него, го повдигах, а преди да заспя, го спусках до долу.
— Всъщност… мисля, че можем да се споразумеем. Обещавате ли винаги да спускате леглото до пода, след като легнете в него? Дори ако не възнамерявате да спите?
Тя се усмихна.
— Подписано пред свидетели.
— Не мисля, че ще е необходимо да стигаме дотам. Госпожице Смит, вече не се налага да ви държим под постоянен мониторен контрол. Но ми се ще да продължаваме да следим сърдечната дейност и дишането, докато не започнете да водите нормален живот. Това беше главната причина да настоявам за болнично легло. Можем да поставим на гръдния ви кош миниатюрен датчик, снабден с предавател — цялото устройство не е по-голямо от четвъртдоларова монета, и тогава ще отпадне необходимостта от оборудваното с апаратура легло. Датчикът не пада дори по време на къпане — той е водоустойчив и през цялото време предава информация за състоянието ви.
— Ами лепете го тогава! — засмя се тя.
— Веднага ще пратя да го донесат. И ще кажа на сестрите да сменят леглата.
— О, не карайте момичетата да се мъчат — леглото е доста тежко. Кажете на Кънингам да се заеме с това. Като стана дума за сестрите — Уини, не трябва ли да си измиеш ръцете, или нещо подобно? Искам да разговарям насаме с доктора.
Червенокосата сестра й се усмихна.
— Не ми обръщайте внимание, мила. Чувала съм какви ли не неща.
— Виж, Уини, справи се отлично с грима на лицето ми, когато аз още не знаех как. Но има един важен момент, малката. Отвън аз съм жена, но зад тези очи се крие своенравен стар човек, който се бои да обсъжда всякакви интимни въпроси пред хубави момиченца. А се налага.
— Госпожице Джерстън, отидете в съседната стая и си починете. Ще ви повикам.
— Да, докторе.
— Сигурен ли сте, че микрофоните са изключени? — попита госпожица Смит веднага щом сестрата излезе.
— Съвсем сами сме, госпожице.
— Наричайте ме „Йохан“, докторе, нека разговаряме по мъжки, колкото и странно да ви се струва това сега. И така, първи въпрос. Докторе, имала ли съм период на… менструация през последните няколко дни?
Гарсия я погледна изненадан.
— Шегувате ли се? Разбира се, цикълът ви току-що приключи, преди малко извадихме тампона и не се налага да слагаме нов. Но как разбрахте? Поставих ви доста солидна доза упойка.
— Нищо не съм усетила. Мислих за тези неща още когато заподозрях, че сте ми сменили пола. Чувствах, че там става нещо странно… а сега усещането е изчезнало.