Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Джейк Соломон усети, че му се вие свят. Още веднъж благодари наум, че бе позволил на доктор Гарсия да му направи инжекцията.
— Тъй ли? Интересна идея. И какво ще направиш, ако е истина? Ще върнеш тялото за рекламация и ще поискаш друго?
— Не говори глупости, Джейк. Каквото и тяло да имам, ще си остана в него дори да е женско. Половината човечество се задоволява с такова, така че мисля, че ще се справя. Но не разбираш ли? Ако предположението ми е вярно, то обяснява защо не ми позволяваха да се погледна в огледалото. Страх ги е да не се побъркам. — Йохан се изкиска. — Но не ме познават. За Бога, даже на теб не ти позволяват да видиш нищо, държат ме омотан целия, дори ръцете ми са скрити. Главата ми е усукана в кърпа. Предполагам, че косата ми вече е пораснала. Ако съм грозноват, няма как да определиш пола по лицето.
— Може би. Интересна теория. Как стигна до нея?
— О, по няколко причини. Първо, защото макар вече да мога да използвам ръцете си, не ми позволяват. Освен по време на контролираната физиотерапия. За да не се опипвам, ето защо — държат ме вързан с тъпото обяснение за „спастични мускулни движения“ и прочее. В началото имах малко, но бързо изчезнаха. Няма значение. За първи път позволяват на сестрата да напусне стаята. Сега ще разберем. Джейк, вдигни завивките и погледни! Кажи ми, приятелю — наистина ли съм жена? Побързай — тя скоро ще се върне.
— Йохан… — почна Соломон.
— Какво, Джейк? Побързай бе, човече!
— Ти си жена.
Йохан Смит помълча няколко секунди, след това каза:
— Какво пък, все пак е някакво облекчение. Поне не съм се побъркал. Ако „жена“ и „побъркан“ не са синоними. Как се случи това?
— Знаех го от самото начало. Не можеш да си представиш колко ми беше трудно да те гледам и да се преструвам, че всичко е както трябва. Защото ти си прав — докторите се бояха, че ще го понесеш зле. Докато си още слаб.
— Тия типове не ме познават… да знаеш колко по-изненадан бях на шест годинки, когато открих, че момичетата са различни от момчетата. С едно малко момиченце от нашия блок. Тя ми показа. Но как се случи това, Джейк? Нали го нямаше в договора?
— О, напротив.
— Моля?
— В нито една от клаузите, които си подписал, не ставаше дума за раса и пол. Ти акцентира върху „здраво“ тяло на възраст между двайсет и четирийсет години, кръвна група AB отрицателна. Нищо повече.
Йохан премигна объркано.
— Така беше. Но въобще не ми хрумна, че ще ме поставят в женско тяло.
— Защо да не го направят? Нали слагат женски сърца в мъжки тела и обратното?
— Вярно. Само повтарям, че подобна мисъл не ми е минавала през главата. А дори и да беше, не бих рискувал да намаля шансовете си наполовина, поставяйки ограничения. Не съм човек, който да плаче, когато котлето с млякото се обърне. Е, сега, след като вече зная, няма смисъл да продължаваме криеницата с огледалата. Ще излезеш ли навън да кажеш на онзи упорит доктор, че искам най-сетне да видя как изглеждам? Ако е необходимо, набий му го в главата.
— Добре, Йохан. — Соломон позвъни за сестрата и излезе. След пет минути се върна с Хедрик, Гарсия и Розентал, както и още една сестра, която носеше голямо огледало.
— Как се чувствате, госпожице Смит? — попита Хедрик.
Пациентът се усмихна криво.
— Ето, че вече съм „госпожица“ Смит. По-добре, благодаря, най-сетне се успокоих. Можехте да ми кажете преди седмици, не съм толкова неуравновесен, колкото смятате.
— Сигурно е така, госпожице, но аз съм длъжен да поставям на първо място здравето на моя пациент.
— Не исках да ви упреквам. Но сега, след като котката изскочи от торбата, кажете на сестрата да ми подаде огледалото. Любопитно ми е.
— Разбира се, госпожице Смит.
Доктор Гарсия даде знак на сестрата при пулта да се отдалечи и седна на крайчеца на леглото. Хедрик се настани от другата страна, Розентал остана прав. Едва тогава Хедрик взе огледалото от втората сестра и го вдигна пред лицето на пациента.
Йохан Смит погледна новото си лице първо със силен интерес, след това с недоверие и накрая чертите му се изкривиха от ужас.
— Божичко мили! Небеса, какво сте направили с нас? Джейк! Ти си знаел!!!
Адвокатът изглеждаше като всеки силен мъж, който едва се сдържа да не се разплаче.
— Да, Йохан, знаех. Ето защо не можех да я намеря, колкото и да настояваше — защото тя беше тук през цялото време. Тук, пред мен… и аз трябваше да разговарям с нея! — Той се предаде и изхлипа.
— Джейк, как можа да им позволиш да го направят? Юнис, о, Юнис, мила, моля, прости ми — не знаех! — Йохан също се разплака, една октава по-високо.