Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Дано Джейк да се бе сетил!
И дано да бе пристигнал на мястото преди тях. Лий отново смушка коня в галоп. Трябваше да стигне там преди мръкване или да се прости с мисълта за фермата.
Пристигна около половин час по-рано. Дърветата вече хвърляха дълги сенки, когато Лий излезе от боровата горичка точно под водопада на Райфъл Ривър.
Водата се пенеше шумно край Лий, докато той яздеше на запад, откъдето се чуваше бученето на водопада. Изправен в стремената, стиснал пушката си в Ръка, оглеждаше потъналите в мек сумрак поляни край брега.
Нищо.
Никаква следа.
За секунда Лий усети как го свива стомахът. Беше действал като последен глупак. Конекрадците сигурно се бяха върнали назад, бяха прекосили долината и вероятно вече бяха стигнали до дърварския лагер, вместо да рискуват да минат по най-прекия път.
Тогава Лий ги видя.
Първо забеляза апалузките коне. Едрият жребец се заплете в някакви храсти. Докато се опитваше да се освободи от внезапния капан, кобилите и малките кончета нервно обикаляха около него. Животното можеше да изгуби търпение и да се осакати в стремежа си да се измъкне от клоните.
После Лий видя и мъжете. Бяха двама. Лежаха прикрити зад дънера на едно дърво с насочени към водопадите пушки „Уинчестър“.
Джейк Сандбърг ги бе довел до тук.
Лий спря коня си и леко скочи от седлото, стиснал своя „Шарпс“ в ръка. Докато правеше това, чу изстрел, след него втори. Момчето явно бе сред скалите отсреща.
Конекрадците отвърнаха на стрелбата. Не бързаха. Междувременно Лий пусна поводите на коня и се запромушва внимателно между разпръснатите наоколо брези.
А другият или другите? Къде се криеха те?
Сигурно бяха по-нависоко, над водопадите — опитваха се да изненадат момчето в гръб.
Това бе възможно. Реката там бе бърза, но плитка. Стръмен, скалист терен. Прекалено стръмен за коне, но не и за хора.
Лий се надяваше, че и Джейк се е сетил за това.
Вече почти бе излязъл от гората. Виждаше двамата мъже съвсем ясно. Те се смееха, докато презареждаха оггьжието си. Изобщо не изглеждаха притеснени. Пък и защо да бъдат? Сигурно мислеха, че са убили Оул и сега смятаха, че от другата страна на реката ги дебне само един мъж.
При това приятелчетата им със сигурност вече се приближаваха към него, за да го убият.
Нямаше време да чака Оул и Том Кук.
Лий коленичи до дървото и вдигна карабината си, готов за стрелба. Трябваше да уцели мишена на триста и петдесет ярда. Голямо разстояние за повечето пушки, но не и за неговия „Шарпс“.
Той нагоди мерника си на триста и петдесет, после опря оръжието в рамото си. Взе ги на мушка, като се целеше ниско в гърба на ио-близкостоящия — слаб мъж в избелели дънки. Тъкмо се смееше на нещо, което приятелят му бе казал току-що.
Лий пое въздух, леко издиша и натисна спусъка.
Пушката даде силен откат. Все едно го бяха ударили с юмрук при кръчмарски бой. Лий се претърколи на дясно, за да излезе от пушека, презареди и се опря на лакът, за да стреля отново.
Слабият мъж все още лежеше до дънера. Другият отговори на стрелбата. Лий видя как от цевта на „Уинчестъра“ излезе огън. После пак. Човекът се оправяше добре с оръжието. Тъкмо когато Лий се приготви отново да стреля, мъжът скочи и се скри от другата страна на дебелия дънер. Лий вече се бе прицелил, но в последния момент се отказа.
Секунда по-късно бледото лице на конекрадеца се показа над падналото дърво. Видя се и цевта на „Уинчестъра“. Без да бърза, той стреля два пъти. Куршумите минаха на сантиметри от целта. Явно разстоянието бе твърде голямо за неговата карабина.
Лий опря цевта на пушката си по-здраво и се прицели в бялото петно, което представляваше едва подаващото се над грапавия дънер лице на мъжа.
Този път Лий бе готов за удара при отката.
Когато димът се разпръсна, мъжът бе изчезнал. Не се виждаше нито лицето, нито пушката му.
Може и да не го бе уцелил. Вероятно човекът просто бе залегнал и сега чакаше Лий да излезе на открито.
Нямаше време за дълги разсъждения.
Лий презареди пушката си, изправи се на крака и тръгна през високата трева към поваления дънер. Това бяха най-дългите триста и петдесет ярда в живота му.
Не изпускаше дънера от погледа си, готов да стреля и да залегне, ако мъжът откриеше огън. Лий бе много доволен, че е бил твърде млад, за да участва във войната. Сигурно войниците са вършели точно това вървели са през полето, без да знаят дали няма да ги посрещне вражески патрон.
Докато прекоси поляната, Лий вече се бе изпотил. Мъжът, по когото бе стрелял първо, беше мъртъв. Петдесет калибровият патрон го бе уцелил право в гръбнака.
Иззад дънера не долиташе нито звук.