Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
Лий сложи пръст на спусъка и заобиколи дънера.
И другият бе мъртъв като приятелчето си. Куршумът го бе уцелил в челото и бе пръснал мозъка му. Скалпът му липсваше. Сякаш някой бе излял кофа червена боя върху черепа му.
Не беше приятна гледка. Лий мразеше боя с пушки. Първо, той не умееше да си служи много добре с това оръжие и второ, дори когато успееше да спечели схватката, не се чувстваше като победител. Някак си му се струваше, че е проява на малодушие да стреляш отдалече по човек, чиито очи не можеш да видиш, сякаш това е бик или елен.
После той чу нещо. Приличаше на крясък на ловуващ ястреб.
Някой изпищя.
Лий презареди пушката си, докато тичаше с цялата бързина, на която бе способен, към брега на реката. Прескочи падналото дърво, вряза се право в оплетения гъсталак и дори не се извърна да вземе шапката си, закачила се в един храст. Когато доближи водата, той чу вика отново.
Беше Джейк Сандбърг.
Лий тръгна през брода. Вдигаше високо крака над пенещите се бързеи, около него хвърчаха пръски вода, от време на време се подхлъзваше или прескачаше от камък на камък.
Първият куршум дойде, когато почти бе преполовил реката. Пистолетен изстрел. Не го улучи. Приведен, той продължи да тича, борейки се с водното течение в плитчината. Вторият куршум мина по-близо — Лий чу свистенето на въздуха край ухото си. Размина му се на косъм.
Стигна брега и се изкачи по него, като с едната си ръка държеше пушката, а с другата се хващаше за тръстиките и клоните на надвисналите над водата върби.
Третият куршум откърти малко от кората на дървото точно до главата му. Добър изстрел.
Но не достатъчно точен.
Лий усети, че го обзема добре познатото чувство на спокойствие — сякаш се движеше много бавно, но все пак по-бързо от забавените движения на хората около него. В такива моменти всичко му изглеждаше съвсем ясно и отчетливо. Сякаш можеше да вижда на мили разстояние. Всичко се случваше извънредно бавно.
Той се втурна през гъсталака и когато стигна първата от големите скали, които ограждаха реката, започна да се катери по нея. Зад него, надругия бряг, някой стреляше. Гърмежите, заглушавани от шума на водата стигаха до Лий съвсем слабо. Сандбърг и Том Кук бяха пристигнали. Както и да е — нямаше нужда от тях сега.
Лий стигна широка издатина, изкачи се върху нея и видя, че от там има път към върха на скалното образувание. Обраслите в храсти струпани камъни приличаха на останки от някакъв древен град. Потъналият в сенки връх беше съвсем близо.
Наведе се и остави пушката на земята. Тук, горе, не можеше да се стреля надалече.
Нямаше нужда да губи време, за да извади колта си. Тръгна нагоре по издатината към сенките на скалистия връх.
Лий спря и се ослуша. Не се чуваше нищо друго, освен клокочещата в ниското река и шума, който издаваха някакви подскачащи катерички. После чу човешки стъпки върху камъните малко над него. Някои хвърли дълга сянка върху пътеката в скалите. Един висок мъж с цилиндър и дълго бяло палто се показа на открито. Усмихваше се, сякаш му бе много приятно да го види. Държеше руски модел „Смит и Уесън“.
— Неканен гостенин… — извика той, без да престава да се хили. Беше хубав мъж с големи кавалерийски мустаци. — Страхувам се, че…
Лий стреля два пъти, целейки се малко над колана му.
Лицето на мъжа изведнъж стана много неприятно. То изразяваше изненада и унижение от това, че се е оставил да бъде убит толкова бързо и от такова разстояние, без дори да успее да довърши мисълта си, без дори нито веднъж да стреля. Изглеждаше така, като че ли всичко е една голяма грешка и сега трябва да започнат отначало, за да може този път да свърши цялата работа както трябва.
Дошлите един след друг куршуми го бяха блъснали назад със сила, равна на силата на бик, и той не успя да запази равновесие. Падна отвъд скалата, но в последния миг успя да се вкопчи в нея с едната си ръка. Опитваше се да се изтегли нагоре, като заедно с това се прицели в Лий.
Но отново закъсня. Бе твърде бавен.
Лий го простреля още веднъж, този път в горната част на гърдите, право в сърцето. Шапката на мъжа падна от главата му и той се свлече назад върху камъните, мятайки с ръце и крака като плувец, който отчаяно се опитва да избяга от смъртта си.
Лий изтича край него, мина през нещо като естествена каменна арка и видя Джейк Сандбърг да лежи на земята, проснат на слънцето.
Гърлото му бе прерязано.
Главата на още един мъж се показа над скалата вляво от Лий. Гледаше в другата посока.
— Хей Том — извика той — какво…?
Мъжът чу стъпките на Лий и бързо извърна глава към него, широко отворил очи от изненада. В дясната си ръка държеше дългоцевна 45-калиброва пушка, но докато се извърти и прицели в Лий, щеше да мине доста време. Прекалено дълго време.