Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Постепенно, с отминаването на дните, Лайонел си възвърна старото спокойствие. Стореното беше сторено и понеже, тъй или инак, беше вече непоправимо, нямаше смисъл да скърби. Той сам не разбра как му беше помогнала съдбата, но съдбата помага понякога на злодейците. Кралските пратеници пристигнаха след пет-шест дни и мастър Бейн получи строга заповед да се яви лично в Лондон и там да отговаря за нарушението на служебните си задължения чрез отказа да изпълни клетвения си дълг. Ако сър Андрю Флак беше устоял на настинката, която го покоси месец преди това, съдията мастър Бейн щеше лесно да се отърве от хвърленото му обвинение. Но при това положение, когато изложи положителните си сведения и разказа как е извършил прегледа, на който сър Оливър се подложил доброволно, неподкрепените му от другиго думи бяха съвсем неубедителни. И никой за миг не допусна, че това бе нещо друго, а не извъртания на небрежен спрямо дълга си човек, който се мъчи да се спаси от последиците на своята разпуснатост. А фактът, че сочи като втори свидетел починало лице, само затвърди това мнение у неговите съдии. Той бе уволнен и наказан с тежка глоба и с това въпросът се приключи, тъй като всички предприети претърсвания не доведоха до никаква следа от изчезналия сър Оливър.
От този ден за мастър Лайонел започна нов живот. Съседите му го сметнаха за човек, изложен на опасността да пострада заради греховете на брат си, и решиха, доколкото им позволяват силите, да облекчат това бреме. Голямо значение се отдаваше на туй, че в края на краищата той бе само природен брат на сър Оливър, а някои простираха доброжелателството си дотам, да подхвърлят, че може дори и такъв да не е и че много естествено било втората жена на Ралф Тресилиън да се е отплатила на съпруга си за оскърбителните му изневери със същото. Тази вълна от съчувствие се предвождаше от сър Джон Килигрю, тя се разпространи много бързо и с много голям успех и скоро мастър Лайонел почти се убеди, че всичко това му се полага по заслуга и той бе сгрян от благосклонността на целия край, проявявал досега, кажи-речи, само враждебност спрямо хората с тресилиъновска кръв.
ГЛАВА ОСМА
ИСПАНСКИЯТ КОРАБ
Устоял на силната буря в Бискайския залив — буря, която понесе като удивително устойчиво старо корито, — „Лястовичка“ заобиколи нос Финистере и така навлезе от стихията в спокойствието, от оловните небеса и бушуващото море — в залени от слънце лазурни води. Това напомняше неочаквано преминаване от зима към пролет и сега корабът се носеше, обърнат срещу слабия източен ветрец, леко наклонен на лявата си страна.
Капитан Ли съвсем не беше имал намерение да отиде толкова далече, преди да се е споразумял със своя пленник. Ала вятърът излезе по-силен от намеренията му и той се видя принуден да бяга пред него и да се насочи на юг, докато се укроти яростта му. Така се случи — а колко невероятно благоприятно бе това за мастър Лайонел, ще видите по-нататък, — че капитанът по неволя трябваше да отлага разговора, докато се изравнят с бреговете на Португалия — но доста навътре в морето, понеже бреговете на Португалия по онова време съвсем не бяха здравословни за английските моряци, — и едва тогава заповяда да доведат сър Оливър при него.
Капитанът седеше в тясната кабина на горната палуба на корабчето пред мръсна маса, а над нея, в такт с поклащането на кораба, се олюляваше малка лампа. Той смучеше воняща лула, димът от която тежко висеше във въздуха на стаичката, а пред него стоеше бутилка коняк.
Така тържествено разположен, той прие сър Оливър, който бе въведен с ръце, все още вързани на гърба. Беше отслабнал, с хлътнали очи и небръсната от цяла седмица брада. Дрехите му също бяха все още в безредие от съпротивата, оказана при отвличането, и от това, че бе принуден да лежи облечен оттогава досега.
Тъй като за човек с неговия ръст бе невъзможно да стои прав в ниската кабина, един от главорезите на капитан Ли, които го доведоха от килията му под палубата, блъсна към него малко столче.
Той седна доста равнодушно и с безразличие изгледа капитана. Джаспър Ли се пообърка от това странно спокойствие, понеже се беше приготвил за гневни изблици. Той освободи двамата моряци, довели сър Оливър, и когато те си отидоха и затвориха вратата на кабината, заговори на пленника си.
— Сър Оливър — започна той и поглади червената си брада, — вие бяхте най-подло поруган.
Слънчевата светлина се прецеждаше през едно от тесните прозорчета и падаше право върху безизразното лице на сър Оливър.
— Не беше нужно, подлецо, да ме докараш чак дотука, за да ми кажеш само това! — отговори той.