Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Но? — повтори той, усмихна се кротко и я погали по бузата — вените на ръката му прозираха под кожата.
Тя мушна ръка в неговата, когато тръгнаха към уютната, измазана с пръст дървена къщурка, която беше техният дом, и разрови с ботушките си снега по пътеката.
— Бих искала да съм сигурна като теб — търсеше тя точните думи. — Знам какво вещаят пророчествата и уважавам нашите старинни традиции. Но как може да си толкова убеден, че ще се вслуша в Призива? Той не е като нас. Дъхът на Дракона не минава през дробовете му. Кръвта на Дракона не тече във вените му.
— Да, той не е родственик на Дракона — съгласи се старецът, — но въпреки това ще изиграе съдбоносна роля в Новия ред. А и тези земи не принадлежат на Дракона — макар че е речено той да намери пристан тук. Този, който ще дойде, е родственик на Орела, поне така предполагам — но може би Дракона ще помогне на Орела да се извиси. Все пак не се съмнявай, че ще дойде, мила моя. Видях лика му и той положително ще дойде.
Стигнаха до дървената къща и влязоха. Старецът приседна до идеално почистената маса и докато девойката стъкваше огъня, той съзерцаваше лавровия венец. Тя дръпна завесите на прозорците и закри потъналата в мрак гора и спускащата се нощ, а в това време се прибра брат й с наръч дърва, със зачервени от студа бузи и очи, светнали от новините, които носеше. Беше висок, красив младеж, толкова чернокос, колкото русокоса бе Аманда, но един и същи открит и невинен поглед огряваше лицата и на тримата. Грациозните му ръце бяха загрубели от честен труд, но всичко в деликатното му поведение подсказваше добро възпитание.
— Случайно срещнах Кейлъб Метсън, когато отивах за дърва — заяви той, докато оставяше наръча в огромния кош до камината и сваляше тежката си пелерина. — Знаете ли какво става в Бостън?
Когато седна на малко столче срещу баща си, горящ от нетърпение да разказва, старецът кимна бавно.
— Преди малко повече от две седмици по време на гневен и справедлив протест срещу новите скандални британски данъци в бостънското пристанище било изхвърлено огромно количество чай — заговори ласкаво той. — За да се създаде представа, че това е дело на червенокожите, извършителите намазали и почернили лицата си и общували помежду си, като използвали нечленоразделни звуци, като „ъх-ъх“, а парола им била фразата „аз познава теб“.
Всъщност обаче планът бил тайно подготвен в един хан на име „Зеленият дракон“ от бостънци от различни радикални групировки и масонски ложи, обединени от твърдата решимост да не търгуват с чай и да не плащат данъци. Говори се, че някои от участниците преди това са имали събрание в ложата „Свети Андрей“, което било отложено поради малкото присъстващи членове, и те приключили нощните си лудории с вечеря със задушена риба, приготвена от братята Брадли. Какво се е случило между събранието и задушената риба, малко хора ще си признаят открито, но във връзка с произшествието се споменават имената на видни личности като д-р Джоузеф Уорън и господин Пол Ривиър4 и със сигурност се знае, че някакви си триста четирийсет и два сандъка с чай са се оказали във водите на бостънското пристанище — на обща стойност около осемнайсет хиляди лири стерлинги. Според слуховете старата майка Брадли през цялото време е държала котел с гореща вода на огъня, за да могат след това „момчетата“ да изплакнат чернилката и индианските ритуални рисунки.
Колкото по-изчерпателен ставаше разказът на баща му, толкова по-широко отваряше уста младият Ефраим. И щом бащата най-после спря да си поеме дъх, синът поклати глава. Само на двайсет и две години, той смяташе, че младежката енергичност му осигурява някакво предимство в научаването на новините, но по някакъв неизвестен за него начин баща му успяваше да узнае важните събития далеч преди клюката да е стигнала до неговите уши.
— Ти си знаел! — възмути се той. — Откъде си научил, за Бога? Аз разбрах подробностите едва днес следобед.
Старецът само се усмихна и леко прокара пръст по листата на лавровия венец, докато наблюдаваше сина си. Усмивката му се оказа заразна и Ефраим също се усмихна смутено.
— Явно има още много да уча — каза примирен младежът. — Тогава сигурно си чул и за опасенията, че в отговор британците ще затворят пристанището и ще ги накарат да платят осемнайсетте хиляди лири?
Старецът въпросително повдигна вежди.
— Не си ли чул? — Задоволството му бе очевидно. — Така, Кейлъб го научил от баща си, който го чул във Филаделфия. По всичко изглежда, че се водят разговори за блокада, след като парламентът установи какво се е случило. Представителите на Вирджиния наричат заплахата атака, насочена срещу цяла Британска Америка, и се чудят кои ще са следващите. Всъщност всички колонии подкрепят Бостън. Дори се говори за Континентален конгрес през новата година.
4
Ироничен намек: revere (англ.) — почитам, уважавам, благоговея. — Б.пр.