Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Така ли? И какво е тогава?
Момчето го погледна.
— Наистина нямам представа, сър. Вие какво мислите?
Момчето се съмняваше, че господин Талоу щеше да успее да отговори; министърът бе спасен от леко иззвъняване на невидимо звънче и трептене във въздуха до него. Тези признаци показваха пристигането на някой слуга. Господин Талоу изрече заповед и демонът се материализира напълно. Незнайно защо, имаше вид на малка зелена маймунка, която седеше с кръстосани крака върху светещ облак. Господин Талоу я погледна.
— Докладвай!
— Както поискахте, сканирахме останките и всички етажи на сградата на различните нива до най-дребната подробност — рече маймунката. — Не откриваме никакви следи от магическа активност, освен следните, които ще изредя: Първо — леко блещукане по границата на защитата, която екипът по сигурността издигна около периметъра; второ — остатъчни следи от тримата полуафрити, изпратени вътре. Явно същността им е била унищожена в заведението на господин Пин; три — множество аури от артефактите на „Аксесоари Пин“. Повечето от тях все още са пръснати по улицата, въпреки че няколко дребни стойностни предмета бяха присвоени от вашия асистент, господин Фукс, докато не гледахте. Това е равносметката на нашите проучвания. — Маймунката завъртя опашка спокойно. — Искате ли още някаква информация на този етап, господарю?
Магьосникът махна с ръка.
— Това е всичко, Немеиде. Можеш да тръгваш.
Маймунката наклони глава. Изправи опашка право нагоре във въздуха, сграбчи я с четирите си лапи сякаш бе въже и покатервайки се бързо, изчезна от поглед.
Министърът и асистентът му останаха мълчаливи за момент. Накрая господин Талоу наруши тишината:
— Видя ли, Мандрейк? — каза той. — Това е загадка. Не е работа на магьосник — всеки по-висш демон би оставил следи при преминаването си. Аурите на афритите, например, остават и могат да бъдат открити в продължение на дни. А следи няма, никакви! Докато не намерим доказателства за обратното, трябва да приемем, че предателите от съпротивата са намерили някакъв немагически начин за нападение. Е, трябва да се захващаме с това преди да ударят отново!
— Да, сър.
— Да… Е, мисля, че видя достатъчно за деня. Върви и направи проучвания, обмисли проблема. — Господин Талоу го погледна косо — в гласа му имаше леко прикрит намек. — Все пак, официално ти си отговорен за случая, понеже това е работа на съпротивата.
Момчето се поклони вдървено.
— Да, сър.
Министърът махна с ръка.
— Имаш разрешението ми да тръгваш оттук. О, и пътьом би ли казал на господин Фукс да влезе тук за малко?
Лека усмивка пробяга бегло по лицето на Натаниел.
— Естествено, сър. С удоволствие.
9
Тази вечер Натаниел си тръгна към къщи мрачен и обезверен. Денят не бе минал добре. През целия следобед потокът от съобщения ясно свидетелстваше за безпокойството на старшите министри. Какви бяха най-новите новини около безчинството на „Пикадили“? Имаше ли арестувани заподозрени? Щеше ли да бъде наложен полицейски час в този ден на национално веселие? Кой точно бе начело на разследването? Кога на полицията щеше да се даде повече власт да се разправя с предателите сред нас?
Докато се трудеше, Натаниел бе усетил скритите погледи на колегите си и хиленето на Дженкинс зад гърба си. Не вярваше на никой от тях; всички изгаряха от желание да го видят как се проваля. Изолиран, без съюзници, той нямаше дори слуга, на когото да разчита. Двата фолиота, например, бяха безполезни. Същия следобед ги бе освободил завинаги, прекалено обезсърчен, за да ги накаже както заслужаваха.
Нуждая се от подходящ слуга, мислеше си той, като тръгна от офиса, без дори да погледне назад. Нещо силно. Нещо, за което знам, че ще ми се подчинява. Нещо като Немеид на Талоу или като Шубит на господарката ми.
Но бе по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Всички магьосници се нуждаеха от едно или повече демонични същества за лични роби и видът на тези роби бе сигурен индикатор за статуса им. Големите магьосници, като Джесика Уитуел, например, се възползваха от услугите на могъщи джинове, които призоваваха само с едно щракване на пръстите. Министър-председателят се обслужваше от един синьо-зелен африт — въпреки че заклинанията, необходими за пленяването му, бяха грижливо направени от няколко от помощниците му. В ежедневието повечето магьосници ползваха фолиоти или дяволчета с различни сили, които обикновено придружаваха господарите си на второто ниво.
Натаниел отдавна копнееше да си има собствен прислужник. Първо бе призовал едно дяволче-таласъм, което се появяваше в жълтеникав серен облак, но скоро откри, че не може да понася тиковете и гримасите му и го изгони.