Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Мъх избърса своя „Бунтар“ в крачола на униформата си.
— Не се вълнувай, драга. Юлиус няма да се върне. Сега, когато знам къде отива, ще му устроя малко парти за добре дошъл. Сигурен съм, че след това люспестите ни приятелчета горят от желание да ни услужат.
Най-забавно от всичко беше, че Трънак Мъх дори не харесваше гоблините. Всъщност дори го отвращаваха. Само видът им го караше да настръхва. Те дишаха тежко, въртяха изцъклени очи без клепачи и раздвоените им езици постоянно се мятаха насам-натам.
Но предоставяха на Мъх онова, от което имаше нужда: мускули и сляпо подчинение.
Векове наред триадата Бюа Кел дебнеше в покрайнините на Убежище, разрушаваше всичко, което не можеше да отмъкне, и обираше всеки по-глупав турист, отклонил се от оживените градски улици. Но никога не бе представлявала реална заплаха за обществото. Когато гоблините станеха по-безочливи, подполковник Кореноплод изпращаше полицейски отряд в тунелите, за да ги прочисти от нарушители.
Една вечер Трънак Мъх влезе дегизиран във „Втората кожа“, известно свърталище на Бюа Кел, сложи на бара дипломатическо куфарче, пълно със златни кюлчета, и каза:
— Искам да говоря с триадата.
Мъх беше претърсен и заслепен от няколко здравеняка от охраната на клуба. Когато му свалиха лепенката от очите, той се озова във влажен склад, чиито стени бяха покрити с пълзящ мъх. На масата срещу него седяха трима застаряващи гоблини. Той ги разпозна от снимките в полицейския участък. Стълбус, Слюний и Кръвопуск. Старата гвардия на триадата.
Златните кюлчета и обещанието за още възбудиха любопитството им. Първите им думи бяха грижливо премерени.
— О, генерали, поласкан съм, че ме приемате лично.
Гоблините гордо изпъчиха набръчканите си стари гърди. „Генерали“!
Мъх продължи със същия любезен тон. Беше готов да „помогне“ за организирането, модернизирането и което е най-важно, въоръжаването на Бюа Кел. После, когато настъпи подходящият момент, те ще се надигнат и ще свалят от власт Съвета и лакеите му, Полицията на Нисшите елементи. Мъх обеща, че първата му работа като Управляващ генерал ще бъде да освободи всички гоблини, затворени в крепостта Ревльов връх. За по-убедително подсили думите си с малко хипноза.
Това беше предложение, което гоблините не можеха да отхвърлят. Злато, оръжие, свобода за братята и, разбира се, възможност да смажат омразната Полиция на Нисшите елементи. На никого от Бюа Кел не можа да му хрумне, че Мъх би ги предал със същата лекота, с която бе предал полицията. Бяха глупави като вонящи червеи и два пъти по-малко далновидни.
Мъх се срещна с боса Стълбус в тайна стаичка под лабораториите „Гномски“. След провала на Люк той беше в такова настроение, че можеше да одраска всеки, който му се изпречи на пътя. Но винаги съществуваше резервен план… Бюа Кел винаги биха се радвали да убият някого. Нямаше голямо значение кого.
Гоблинът беше въодушевен и жаден за кръв. Изпускаше сини пламъци като повреден нагревател.
— Кога тръгваме на война, Мъх? Кажи ни, кога?
Елфът запази дистанция в отношенията. Мечтаеше за деня, когато тези глупави създания вече нямаше да му бъдат необходими.
— Скоро, генерал Стълбус. Много скоро. Но първо имам нужда от една услуга. Засяга подполковник Кореноплод.
Гоблинът присви жълтите си очи.
— Кореноплод? Омразният! Може ли да го убием? Може ли да строшим черепа му и да изпържим мозъка му?
Мъх се усмихна великодушно.
— Разбира се, генерале. Можете да направите всичко това. След като Кореноплод умре, градът лесно ще падне.
Сега гоблинът кимаше и се кискаше от въодушевление.
— Къде е? Къде е Кореноплод?
— Не знам — призна Мъх. — Но знам къде ще бъде след шест часа.
— Къде? Кажи ми, елфе!
Мъх сложи на масата голям сандък. В него имаше четири чифта Гномски Двупалубни.
— В шахта 93. Вземете тези крила, изпратете най-добрата си ударна група. И им кажете да се облекат топло.
Юлиус Кореноплод винаги пътуваше в изискана обстановка. В този случай реквизира совалката на посланика на Атлантида. Отвътре всичко беше в кожа и злато. Седалките бяха по-меки от задните части на гном, а имаше и амортисьори, които смекчаваха всички удари, освен най-силните тласъци. Няма нужда да казваме, че посланикът на Атлантида му даде чипа за стартера без особено въодушевление. Но не беше лесно да откаже на началника на полицията, когато пръстите му почукваха по трицевния бластер, окачен на хълбока му. Затова сега човеците и двамата им феини придружители се изкачваха по шахта П93 в условия на относителен комфорт.