Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Заповядаха да донесат веднага хартия и молив и докато той ядеше, баронът и Жюлиен скицираха своите кръстосани гербове. Баронесата, която силно се вълнуваше от такива неща, даваше мнението си; дори Жана взе участие в разискването, като че и у нея внезапно се разбуди някакъв необясним интерес.
Без да прекъсва закуската си, Батай изказваше мнението си, взимаше от време на време молива, нахвърляше някакъв проект, привеждаше примери, описваше всички дворянски карети от околността и сякаш носеше със себе си, в духа си, та дори и в гласа си особена атмосфера на благородство.
Беше дребен човек, с ниско остригани сиви коси, с изцапани от боя ръце, цял вмирисан на безир. Говореше се, че някога се бил забъркал в долна, неморална история, но всеобщата почит на всички знатни семейства отдавна бе заличила това петно.
Щом изпи кафето си, отведоха го под навеса и махнаха мушамата, която покриваше колата. Батай я разгледа, после важно изказа мнението си за необходимите размери на рисунката; и след повторна размяна на мисли почна работа.
Въпреки студа баронесата накара да й донесат стола, за да гледа как работи; после поиска мангал, за да стопли премръзналите си крака; и започна да разговаря спокойно с живописеца, разпитваше го за още неизвестни ней бракове, за нови раждания, за покойниците, като с тези сведения допълваше родовото дърво, което носеше в паметта си.
Жюлиен седеше до тъща си, възседнал обратно стола. Пушеше лулата си, плюеше по земята, слушаше и следеше с поглед изписването с бои на своето благородство.
Скоро чичо Симон, който отиваше в зеленчуковата градина с мотика на рамо, също спря, за да погледа работата; тъй като новината за пристигането на Батай беше проникнала и в двата чифлика, двете фермерки също не закъсняха да се явят. Изправени от двете страни на баронесата, те се възхищаваха и повтаряха:
— Няма що, иска се сръчност, за да измайсториш такова нещо.
Гербовете на двете вратички бяха завършени едва на другия ден в единадесет часа. Събраха се всички и изтеглиха каретата навън, за да я преценят по-добре.
Беше съвършена. Обсипаха Батай с похвали и той си отиде, провесил кутията на гърба си. Баронът, жена му, Жана и Жюлиен признаха единодушно, че живописецът е момче с големи заложби, и ако бе имал възможност, сигурно би станал истински художник.
Жюлиен бе извършил от икономични съображения някои реформи, които налагаха известни изменения. Старият кочияш стана градинар, понеже виконтът реши да кара сам; той продаде и впрегатните коне, за да не харчи за храната им.
Понеже все пак трябваше някой да държи конете, докато господарите са на гости, малкото краварче Мариус бе превърнато в лакей.
Най-сетне, за да се снабди с коне, той вмъкна специална клауза в договора с Куйар и Мартен, задължаваща двамата чифликчии да му доставят по един кон веднъж в месеца на определена от него дата, срещу което се освобождаваха от задължението си да доставят птици.
И ето Куйар доведе едра жълта кобила, а Мартен — дребно бяло конче с дълъг косъм и двете животни бяха впрегнати едно до друго. Мариус, цял потънал в старата ливрея на чичо Симон, докара екипажа пред площадката.
Спретнат, леко приведен, Жюлиен си бе възвърнал малко от предишната елегантност, но дългата брада все пак му придаваше просташки вид.
Той разгледа конете, каретата, малкия лакей и ги намери задоволителни — за него имаше значение само новоизписаният герб.
Баронесата слезе от стаята си, опряна на мъжа си, качи се с мъка в колата, седна и облегна гърба си на възглавниците. И Жана на свой ред дойде. Най-напред тя се разсмя на неподходящата двойка коне. Каза, че белият бил като внук на жълтия; но после, когато забеляза Мариус с лице, потънало под фуражката с кокарда, която се опираше на носа му, с ръце, загубени в широките ръкави, и омотани в полите на ливреята му крака, които се подаваха смешно отдолу, обути в огромни обувки, когато видя как той извръща назад глава, за да може да гледа, как повдига коляно, за да пристъпи, като че ще прескача река, как се движи слепешком, за да изпълни заповедите, целият потънал, изчезнал в широките си дрехи, тя избухна в неудържим, нестихващ смях.
Баронът се обърна, погледна обърканото човече и заразен от смеха на Жана, също се разсмя и завика на жена си, като не можеше да говори от смях:
— Гле-гледай Ма-Ма-Мариус! Ама че е смешен! Боже мой, колко е сме-смешен!
Тогава и баронесата се наведе през вратичката, погледна го и се затресе така неудържимо весело, че каретата се разклати на пружините си като раздрусана.
Жюлиен попита с пребледняло лице:
— Какво толкова смешно има тук? Трябва да сте полудели!