Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Като и Барберин напуснаха голямата зала по-бавно, побутвайки държащите се за полите им деца, но веднъж затворили вратата подире си, забелязах, щото безцелно взеха да се мотаят из кухнята и да се преструват на много заети, като при това ни наредиха да мълчим.
И очакването им бе възнаградено, тъй като след доста продължително мълчание най-сетне прогърмя гласът на баща ми:
— Госпожо, можехте да ми спестите подобно оскърбление пред моите приятели и децата ми — особено днес, в навечерието на заминаването ми на война, още повече че не знаете ще ли ме видите някога отново!
Последва кратко мълчание, след което майка ми с треперещ глас и през сълзи, както ми се стори, промълви:
— Любими мой съпруже, дори и през ум не ми е минало, че постъпвам зле, произнасяйки една молитва от католическата вяра, според която се венчахме.
Тук се разнесоха ридания, а баща ми изсумтя:
— Късно е, жено! Твърде късно е да се проливат сълзи!
Сега обаче тонът му бе далеч по-мек и Барберин, коментирайки на следния ден тази сцена, увери Като, че ако майка ми се била задоволила само да плаче и да мълчи, всичко щяло да се размине тихо и мирно.
Но майка ми добави:
— Сторих го всъщност без никаква зла умисъл. Просто исках да призова над вас закрилата на Пресветата дева!
— Та не ви ли стига Христос, че дирите застъпничеството и на вашите нищожни божества!? — избухна баща ми. — Нима не знаете кому какво дължим? И че всичко туй не е нищо повече от езическо суеверие, мерзко идолопоклонство и престъпно незнание на словото божие? Обяснявал съм ви го хиляди пъти, госпожо, и не проумявам защо вие, която имате щастието да знаете четмо, се отказвате да черпите словото господне от неговия същински извор — Светото писание, наместо като слепец досущ да хващате вяра на басните на вашето кюре?
Точно в този момент Малката Еликс ме ощипа по ръката, а аз естествено начаса я сръгах с лакът, при което обаче катурнах намиращия се върху масата медник и той със страхотен трясък се търкулна на плочника.
Вратата на голямата зала рязко се отвори и в кухнята с пламнали страни и хвърлящи искри очи надзърна баща ми.
— А вий що правите тук? — кресна той. — Марш в леглото! В леглото, рекох, или ей сегинка ще ви нашаря с камшика до един, без да гледам ни пол, ни възраст, ни положение!
Барберин изпищя, грабна светилника и хукна нагоре по витата стълба на кулата, а подире й задъхани и ужасени се втурнаха и всички останали.
Като, повратливата камериерка, дето толкова се нравеше на Кабюс, спеше в едно килерче до стаята на майка ми и стигнала веднъж на горния етаж, припряно се раздели с Барберин, цяла тръпнеща от напиращите в очите и на езика й коментари, които на следния ден двете щяха да такат и претакат и с които сега щеше да заспи. Със светилник в ръка, дойката на свой ред се оттегли заедно с малкия си отряд в стаята на западната кула, където в широко, подобаващо на размерите й легло спеше и самата тя. До него бе прилепено легълцето на Катрин, а от другата му страна и поизбутано към стената, за да освободи място за разминаване, беше креватчето на Малката Еликс. Моята постеля, която делях със Самсон, се намираше досам огнището, където с падането на нощта зиме се кладеше буен огън, предвид студенината на кулите, тъй като през дъжделивите и ветровити сезони през капаците, закриващи бойниците, откъдето върху нападателите можеше да се хвърлят камъни и да се излива разтопена смола и врящо масло, се промъкваше леден въздух, пропиващ чак завивките ни с влагата на крепостния ров.
Барберин остави светилника върху нощното шкафче и дойде да ни увие един подир друг в завивките ни, като придружаваше този ритуал с безброй ласки, целувки и полугласно и напевно мълвени нежности, намирайки гальовна думица за всеки от нас, включително и за Самсон, макар него да не бе кърмила, като наричаше Малката Еликс: „Ах ти, лудетино моя щурава! Дяволице мъничка! Вещичке моя хубава!“; Катрин: „Паричката ми златна! Бисерче мое божие!“; Самсон: „Лисичето ми то! Свети Йоане мой къдрокоси!“, а мен самия: „Сладкият ми! Сърчицето ми то! Петленцето ми хубаво!“ Изброявам тези названия само примерно, тъй като Барберин всяка вечер ни изнамираше нови имена и в зависимост към кого се обръщаше, напълно подобаващи му, без при това да го нарече тъй, както го бе нарекла предната или по-предната вечер, което според мен силно би ни опечалило.
Катрин и Самсон се унасяха в сън още по време на ритуала, но не и Малката Еликс, която, приповдигнала се на лакът, ми правеше последните си за деня муцунки иззад внушителния гръб на Барберин. Самият аз само се преструвах на заспал, но в действителност, легнал настрана с полузатворени очи и по-кротък от агнеца божи, наблюдавах как Барберин се съблича, дордето очертаната й от пламъка на светилника великанска сянка шаваше върху извитата стена на кулата.