Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Третият беше малко по-възрастен, тъмнокос, брадат и много мускулест. Естествено, не беше никакъв противник за мъж като Кайл, но без съмнение най-опасният от тримата и това се дължеше не само на по-доброто му физическо състояние. В очите му се четеше будна, недоверчива интелигентност.
Освен тези трима имаше ощедвама други мъже — онзи, който беше изскочил срещу него и още един мъж с маскировъчно облекло, който в момента се грижеше за падналия.
— Кой си ти? — попита брадатият. — И какво търсиш тук?
Кайл изплю кръв и пясък от устата си, преди да отговори. Трябваше да бъде предпазлив. Все пак току-що беше паднал лошо.
— На кой въпрос да отговоря най-напред? — с усилие попита той.
Брадатият му зашлеви плесница.
Ударът не беше много силен, но въпреки това Кайл изстена от престорена болка и отметна глава назад, за да избегне следващ удар.
— Кайл — каза той. — Името ми е Кайл. Аз… пътувам за Денвър.
— Какво ще правиш там? — недоверчиво попита брадатият.
— Търся някого — отвърна Кайл. И предизвикателно добави. — По дяволите, какво те засяга това? И, изобщо, кои сте вие?
Естествено, не получи отговор. Вместо това брадатият се обърна и подвикна към мъжа на билото на хълма:
— Какво става? Как е Пит?
Човекът в маскировъчен костюм вдигна глава и Кайл забеляза изражението на невероятен ужас по лицето му.
— Мъртъв е — отговори той.
Кайл изруга на ум. Беше усетил, че удря силно, а освен това мъжът беше изскочил под много неудобен ъгъл. Собственото му движение беше увеличило силата на удара на Кайл. Но такава грешка просто не трябваше да се случва!
— Мъртъв ли? — невярващо попита брадатият.
— Вратът му е счупен. Изглежда е паднал лошо.
— Не съм искал… — бързо каза Кайл. — Наистина, аз… много се изплаших и…
Удар с юмрук изкара въздуха си дробовете му. Кайл се закашля, падна на колене и се преви от болка, когато върху него се стовари втори, още по-силен удар.
— Стига! — осгро каза брадатият. — Оставете го на мира!
— Тази свиня уби Пит!
— Възможно е. Но може би наистина беше само нещастен случай. — Брадатият клекна до Кайл и надигна брадата му с дулото на пушката си. — Така ли беше, или? — коварно попита той.
Кайл кимна с мъка.
— Аз… не подозирах, че сте тук — запелтечи той. — Наистина, много съжалявам. Аз… не исках.
— Добре, добре. Вярвам ти. Стани — отвърна брадатият с такъв тон, от който на Кайл му стана ясно, че той може би говори истината, но това едва ли щеше с нещо да промени съдбата му. — И така — попита той, след като Кайл се изправи. — Ти търсиш някого. Кого?
Преди да отговори, Кайл дълго и замислено оглежда маскировъчните дрехи и оръжията на четиримата мъже.
— Може би вас.
— Нас ли? — Очите на брадатия се смалиха. — И кои трябва да сме ние?
— Нали вие сте бунтовниците, при които искаше да отиде Леърд? — отвърна Кайл.
— Бунтовници?
— По дяволите, нямам време за вашите глупости! — кипна той. — Трябва да предупредя капитан Леърд. Ако тя е при вас, тогава ме заведете при нея — ако пък не е, то бъдете така любезни и ме пуснете да продължа.
— За какви бунтовници говориш? — попита брадатият. — И кой е този капитан Леърд?
— Пречукай го, Арсън — каза един от мъжете, които държаха Кайл. — Не му вярвам.
— При вас ли е Черити Леърд или не? — още веднъж попита той. — Моля ви, тя е в опасност. А и вие също, ако тя наистина е при вас.
— В опасност ли? — попита Арсън. — Каква опасност?
Кайл въздъхна и сякаш се примири.
— Даниел е изпратил наемен убиец по петите й — каза той. — Един вид свръхчовек. Следвах го известно време, докато изгубих следата. Но той не е много далеч. Следите му се изгубиха в селото.
— В кое село?
— Нямам представа как се казва — отвърна Кайл. — Хората, които са живели там, вече не можеха да ми кажат. Той беше избил всички.
Арсън пребледня, а Кайл му остави достатъчно време, за да може истински да проумее чутото, преди да добави:
— Сега какво? Знаете ли къде е капитан Леърд или не?
— Не му вярвам — каза мъжът, който се бе погрижил за мъртвия си другар. — Трябва да го пречукаме.
— Аз също — замислено каза Арсън. — Но ако говори истината… — Той се поколеба, за момент се взря в празнотата пред себе си и най-накрая взе решение. — Ще го вземем със себе си — каза той. — Погребете Пит, заровете и мотоциклета му. — Той посочи Харлито на Кайл. — Това нещо се вижда като сигнален огън от цяла миля разстояние.