Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
Бледосините му очи гледаха несигурно, което често неправилно се тълкуваше от господарите му като израз на лукавост. И все пак един лъжец не може да те гледа право в очите, без да трепне.
— Какво ще стане с апартамента? — попита Поаро.
— Аз все още работя тук, сър. Майор Рич се погрижи за плащането, за да го поддържам, докато… докато… — Смутено отмести поглед.
— Докато… — повтори след него Поаро, сетне делово каза: — Трябва да призная, че майор Рич ще бъде изправен пред съда. Вероятно делото ще се гледа след три месеца.
Бърджес поклати глава, но по-скоро от объркване, а не в знак на несъгласие.
— Струва ми се невъзможно — промърмори.
— Че майор Рич е убиец?
— Цялата работа. Тази ракла… — Погледът му се спря върху нея.
— А, значи тази е прочутата ракла?
Беше огромна, от тъмно полирано дърво, обкована с месинг, и имаше старинна ключалка.
— Красива е — възхити се детективът.
Беше сложена до стената под прозореца, до модерен шкаф за плочи. От другата й страна имаше врата, която в момента бе открехната. Вратата частично бе закрита от голям, богато изрисуван кожен параван.
— Вратата води към спалнята на майор Рич — поясни прислужникът.
Поаро кимна и огледа стаята. От другата страна на ниски масички бяха поставени два стереограмофона. От тях излизаха кабели, приличащи на змии. Имаше фотьойли и една голяма маса. По стените висяха няколко японски рисунки. Всичко беше красиво и удобно, но не и луксозно. Поаро отново погледна към Уилям Бърджес.
— Сигурно е било голям шок за вас, когато сте открили трупа? — попита предпазливо.
— О, да, така беше, сър. Никога няма да го забравя. — И прислужникът започна да му разказва. Думите се лееха от устата му. Сигурно си мислеше, че ако често разказва историята, тя ще се изтрие от съзнанието му.
— Подреждах стаята, сър. Почиствах. Чаши и така нататък. Наведох се, за да вдигна две маслинки, паднали на пода… и тогава го видях… на килима, едно ръждиво тъмно петно. Килимът сега го няма. Дадох го на почистване. Полицията си свърши работата с него. Та си помислих какво ли ще да е това. Почти на шега си казах: „Може пък да е кръв! От какво ли е станало? Какво ли се е счупило?“ Сетне забелязах, че нещо е текло от раклата… там долу има малък процеп. Все още нищо не подозирах, но се зачудих от какво ли е. И повдигнах капака. Ето така. — Той показа как точно го е направил. — И тогава го видях… тяло на мъж, обърнат на една страна… сякаш е заспал. А отвратителният нож или кама стърчеше от врата му. Никога няма да го забравя… никога! Докато съм жив! Шокът… не го очаквах, нали разбирате… — Той си пое дълбоко дъх. — Пуснах капака и хукнах навън. Потърсих някой полицай. За щастие намерих един точно зад ъгъла.
Поаро го погледна замислено. Ако играеше, правеше го много добре. Но се опасяваше, че не беше представление. Просто нещата се бяха случили така.
— Не си ли помислихте първо да събудите майор Рич? — попита той.
— И през ум не ми мина, сър. Бях изпаднал в такъв шок. Аз… аз… просто исках да се махна от стаята… — преглътна и продължи: — … и… да потърся помощ.
Поаро кимна.
— Осъзнахте ли, че в раклата е господин Клейтън?
— Сигурно е трябвало, сър, но знаете ли, според мен не съм го разбрал веднага. Едва когато се върнах с полицая, възкликнах: „Та това е господин Клейтън!“ „Кой е господин Клейтън?“ позаинтересува се полицаят, а аз отвърнах: „Беше тук снощи.“
— О! Снощи… — повтори думите му Поаро. — Спомняте ли си в колко точно дойде господин Клейтън?
— Не точно до минутата. Но според мен беше някъде около осем без петнайсет…
— Познавахте ли го добре?
— Двамата с госпожа Клейтън бяха чести гости през последната година и половина, откакто работя тук.
— Както обикновено ли изглеждаше?
— Така ми се стори. Беше малко задъхан, но предположих, че е бързал. Трябваше да хваща влак, или поне така ми каза.
— Сигурно е носел чанта със себе си, след като е заминавал за Шотландия?
— Не, сър. Вероятно я е оставил долу в таксито.
— Беше ли разочарован, когато разбра, че майорът го няма?
— Не забелязах. Само каза, че ще му напише бележка. Влезе тук и отиде до бюрото, а аз се върнах обратно в кухнята. Бях малко изостанал с едно от блюдата. Кухнята е в края на коридора и от там не се чува много добре какво става тук. Не съм чул кога той е излязъл или господарят се е върнал. Но не съм и очаквал да ги чуя.