Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— С други думи, трябва да идем на въпросния пълен със змии и тотално недостъпен парцел на безименния остров или губим всичко. Това ли ни казвате? — попита Фин.
— Именно — потвърди Дерлаген и се усмихна за пръв път. Усмивката не беше дружелюбна.
— Е — подхвана лековато Били, — лично аз нямам други ангажименти в момента, госпожице Райън, а вие?
— Ако ти си вътре, и аз ще участвам, Били.
Дерлаген сви кисело устни.
— Както желаете — каза той.
Подписаха. Дерлаген излезе да направи фотокопия на подписаните документи и на акционерните сертификати.
— Едва ли е много нависоко в хранителната верига — отбеляза Фин. — Дори секретарка си няма.
— Аз пък се чувствам като главен изпълнителен директор и обмислям дали обядът да не е за моя сметка — каза Били.
— Нали току-що закусихме. А и от къде на къде ти ще си главният изпълнителен директор?
— Добре де, ти бъди главният изпълнителен директор, а аз ще съм мухлясалият стар председател на управителния съвет, назначен заради герба на бланките за писма от най-висококачествена хартия и портрета си в залата за съвещания на борда.
— Ти — упрекна го Фин — си един много глупав човек.
Дерлаген се върна с документите. Прибра ги в голям кафяв плик, който връчи на Били, който от своя страна го подаде на Фин.
— Тя е главният изпълнителен директор — обясни с усмивка той. — Аз съм само председател на борда.
Дерлаген изглежда се пообърка. Свъси вежди и отвори кутийката. Вътре имаше ключ, нещо като голямо перце за китара и дребна деликатна фигурка на конник — висока не повече от сантиметър и половина. Фигурката очевидно беше много стара. И също толкова очевидно беше направена от масивно злато.
— Това е от Мали — обясни Дерлаген. — Експерти от Райксмузеум смятат, че е от времето на Манса Муса, цар на Тимбукту или нещо такова.
— Красива е — отбеляза Фин, загледана във фигурката. — Но какво общо има с нас?
— Господин Боегарт я остави на съхранение в трезора ни. Купена е от търговец на антики, човек на име Остерман, в Лабуан, остров в крайбрежните води на султанство Бруней, където господин Боегарт е бил видян за последно. Според господин Остерман, златната фигурка трябвало да бъде дадена на вас, в случай че… той изчезне. Фигурката всъщност е лично за вас, госпожице Райън. Ключът е от входната врата на къщата, а с това нещо се изключва охранителната система. Панелът е вдясно до входната врата. Достатъчно е да пъхнете тясната част на устройството в слота и да натиснете. Ще светне зелена светлинка. Всичко друго е автоматизирано. Наели сме агенция за почистване и служителите идват всяка сряда сутрин за по три часа. Ако имате други въпроси, аз, разбира се, съм на ваше разположение по всяко време на деня и нощта. — Не прозвуча много искрено като за покана. Дерлаген продължи монотонно: — Както е упоменато в документите, нямате право да продавате нито къщата, нито каквото и да било в нея през следващите дванайсет месеца, а ако го направите, фамилният тръст на Боегарт има правото да заведе съдебен иск, което означава…
— Знаем какво означава — прекъсна го Били.
— В такъв случай, ако няма друго?… — каза Дерлаген и се отблъсна назад със стола си.
Явно беше време да си тръгват. Фин върна внимателно фигурката в кутията и я пъхна в чантата си.
— Как да намерим къщата? — попита тя.
— Много лесно — отговори Дерлаген. — Върнете се на „Дам“, завийте наляво по Раадхюистраат, минете по моста и завийте надясно по „Херенграхт“. Къщата е на първата пресечка, преди Дриеконигенстраат, на номер 188. Не може да я сбъркате. Тъмен камък със зелена врата.
— Благодаря — каза Фин и протегна ръка.
Дерлаген не понечи да се здрависа.
— Geen dank — отговори той и се поклони едва видимо.
След малко, вече на улицата, Били подхвърли: