Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Парите ми са тук — Ру посочи торбата си, — така че можем да отпрашим за Крондор и да заплатим пътя си до Островите на залеза.
— Защо точно там?
— Защото след като човек живее година и един ден на Островите на залеза, получава опрощение, независимо какво престъпление е извършил преди да отиде там. Това е древен закон, откакто Островите са се присъединили към Кралството.
— Но те ще ни търсят.
Розалин помръдна и изстена. Ру се наведе към нея и попита:
— Можеш ли да ме чуеш?
Момичето не отговори.
— Вероятно ще помислят — продължи той, — че сме тръгнали към Кеш. Човек може да се скрие в Долината на сънищата и да пресече границата без много труд. — Долината беше граничен район между Островното кралство и Велики Кеш и представляваше ничия територия, използувана от контрабандисти и бандити. В района бяха разположени гарнизони и от двете страни на границата. Хората идваха и си отиваха и тамошните жители рядко задаваха въпроси.
Ерик се опита да помръдне рамото си и усети пробождаща болка.
— Така не е редно — каза той.
— Ако останем тук — поклати глава Ру, — ще ни обесят. Дори и да разполагаме с двайсет свидетели, Манфред ще направи така, че да ни изкарат виновни. — Младежът се огледа. Далечни гласове цепеха нощта. — Някой идва. Трябва да тръгваме веднага!
— Трябва да се върна до хана… — почна Ерик.
— Не — каза Ру. — Те ще очакват това. Ще се спуснем по стария западен друм. Ще ходим цяла нощ и на разсъмване ще навлезем в горите. Дори ако изпратят преследвачи с кучета, до обед ще сме пресекли дузина или повече потоци.
— Но майка ми…
— Тя ще е в безопасност — прекъсна го Ру. — Манфред няма причина да я тормози. Винаги ти си бил заплахата, не майка ти.
Вик откъм другата страна на градината накара Ру да се изпоти.
— Вече са ни заобиколили. В клопка сме!
— Там! — каза Ерик и посочи едно голямо старо дърво, на което двамата си бяха играли като деца. Разположено в центъра на градината, дървото беше гъсто обсипано с листа и можеше да предложи укритие.
Изтичаха до дървото и Ру попита:
— Как ти е рамото?
— Реже ме като с бръснач, но мога да го движа.
Ру не се поколеба и започна да се катери. Изкачи се толкова високо, колкото можа, като остави по-долните и по-яки клони за Ерик. Докато Ерик се скриваше в листака, отвсякъде започнаха да се приближават факли и фенери.
Ру се изпусна за момент, но успя да се задържи, а Ерик беше почти готов да припадне от болка, страх и потрес.
За него смъртта на Стефан все още беше нещо нереално; можеше да види тъмната сянка на тялото му на земята и очакваше всеки миг да се надигне като в представление по време на панаир.
После един войник с фенер видя Розалин и викна:
— Майстор Грейлок! Насам!
През листата Ерик едва виждаше фигурите, които се устремиха към мястото, където Розалин и Стефан лежаха на няколко метра един от друг.
— Как е момичето? — попита друг глас.
— Не е добре, мечемайсторе — каза трети. — Ще трябва да я занесем при лекаря.
А после Ерик чу яростния вопъл на Манфред.
— Убили са брат ми! — Последваха клетви и яростен вик. — Ще го убия със собствените си ръце!
Ерик зърна слабата фигура на Оуен Грейлок между листата и чу мечемайсторът да казва.
— Ще открием кой го е направил, Манфред.
Ерик поклати глава. Тримата войници, които го бяха видели заедно с Ру, сигурно щяха да докладват за тях. Един войник каза:
— Знам, че имаше смъртна вражда между копелето и брат ти, но защо момичето е пребито?
Ерик знаеше, че вече са разбрали коя е, и почувства как гневът му отново пламва. Обади се познат глас:
— Ерик не би наранил Розалин. — Беше дошъл Натан.
— Да не искаш да кажеш, че брат ми е направил това, ковачо?
— Млади господине, знам само, че това момиче е нежно като душица, като божи ангел. Тя беше сестра на Ерик и една от малкото приятелки на Ру. Двете момчета не биха направили това. — После натъртено добави: — Но мога със сигурност да си представя, че биха убили всеки, който го стори.
— Не виждам извинение за едно черно убийство, ковачо. Никой член на семейството ми няма да разсъждава по друг начин. — Гласът на Манфред прерасна в яростен вик. После той изкомандва гневно: — Всички да яхнат конете и да претърсят местността. Ако тези две престъпни кучета бъдат намерени, искам да ги задържите, докато не дойда при войниците, които са ги открили. Не искам да бъдат обесени, докато не съм там, за да гледам.
— Не трябва да се бесят ей така направо, млади господарю — издигна се гласът на Натан над мърморенето на събралите се мъже. — Има закони. И като член на семейството, би било неправилно вие или баща ви да седите между съдебните заседатели; когато ги заловят, Ерик и Ру трябва да се изправят пред кралското правосъдие. — После тонът на Натан стана предупредителен. — Ерик е чирак на гилдията, така че ако наистина искате беди, опитайте се да сложите примка на шията на чирака ми без съответната присъда.