Спомен за светлина

- Можеш ли да повярваш какво е станало с нас? - попита Перин. - Светлина, понякога се чудя кога мъжът с това разкошно облекло, тоест аз самият, ще ме навика и ще ме прати да изрина торта от конюшните, защото забравям къде ми е мястото.

- Колелото тъче така, както то само пожелае, Перин. Станали сме това, което е трябвало да станем.

Перин кимна. Крачеха по пътеката между палатките, огряна от кълбото светлина над дланта на Ранд.

- Какво е… усещането? - попита Перин. - От онези спомени, които си придобил?

- Имал ли си някога сън, който, щом се събудиш, го помниш с безукорна яснота? Не сънят, който бързо изтлява, а такъв, който остава с теб през целия ден?

- Да - отвърна Перин със странна сдържаност. - Да, мога да кажа, че съм имал.

- Същото е - каза Ранд. - Мога да си спомня, че съм Луз Терин, мога да си спомня как правя каквото е правил той, така, както човек помни свои действия насън. _Аз бях_ този, който ги правеше, но не ги харесвам непременно… нито мисля, че бих извършил същите действия, ако бях в будния си ум. Това не променя факта, че в съня изглеждаха правилни.

Перин кимна.

- Той е аз - добави Ранд. - И аз съм той. Но в същото време не съм.

- Е, все още изглеждаш като себе си - каза Перин, макар Ранд да долови леко колебание на думата „изглеждаш”. А ако Перин беше казал „миришеш”? - Не си се променил _чак_ толкова много.

Ранд едва ли можеше да му обясни, без да прозвучи безумно. Личността, в която се бе превърнал, откакто бе понесъл мантията на Преродения Дракон… това не беше просто поза, не беше просто маска.

Беше това, което бе той. Не се беше променил. Не се беше преобразил. Просто беше _приел_.

Това не означаваше, че има отговори за всичко. Въпреки четиристотинте години спомени, вгнездени в ума му, все още се безпокоеше какво трябва да направи. Луз Терин не беше знаел как да запечата Въртела. Опитът му бе довел до катастрофа. Покварата, Разрушението, всичко това - заради един несъвършен затвор с печати, които вече бяха чупливи.

Един отговор непрекъснато се връщаше в ума му. Опасен отговор. Отговор, който Луз Терин не бе обмислял.

А ако отговорът _не беше_ в запечатването на Тъмния отново? Ако отговорът, окончателният отговор, бе нещо друго? Нещо по-трайно?

„Да - помисли си за хиляден път Ранд. - Но възможно ли е?”

Стигнаха до палатката, в която работеха писарите, и Девите се развърнаха във ветрило зад тях, а Ранд и Перин влязоха.

- Милорд Дракон. - Балвер се поклони сковано, застанал до маса с карти и купища хартия.

- Докладвай - каза Ранд.

- Редран ще дойде. Кралицата на Андор го е повикала, като му е обещала портали, направени от онези нейни Родственички. Според нашите очи в двора му той е ядосан, че му трябва нейната помощ, за да дойде, но е настойчив, че трябва да бъде на това събрание - макар и само за да не изглежда пренебрегнат.