Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Чудесно - каза Ранд. - Елейн нищо ли не знае за шпионите ти?
- Милорд! - отвърна възмутено Балвер.
- Разкрил ли си кой шпионира за нея сред нашите писари? - попита Ранд.
- Никой не… - започна Балвер.
- Все трябва да има някой, Балвер - прекъсна го Ранд с усмивка. - Самата тя всъщност ме научи как да правя това в края на краищата. Все едно. От утре намеренията ми ще бъдат ясни за всички. Няма да са нужни повече тайни.
„Никакви освен тези, които държа най-близо до сърцето си.”
- Това означава, че всички ще са тук за събранието, нали? - попита Перин. - Всички важни владетели? Тийр и Иллиан?
- Амирлин убеди всички да присъстват - каза Балвер. - Имам копия на отговорите им, ако желаете да ги видите, милорди.
- Да - каза Ранд. - Прати ги в палатката ми. Ще ги прегледам тази нощ.
Трусът дойде внезапно. Писарите награбиха купища хартия и се развикаха, столовете и масите падаха с трясък. Отвън се разнесоха мъжки викове, едва доловими над шума от кършещи се дървета и дрънчащи оръжия. Земята простена с глух тътен.
Ранд го усети като болезнен спазъм в мускулите.
Далечен гръм разтърси небето, като закана за предстоящи неща. Трусът заглъхна. Писарите стояха, стиснали купчините хартия, сякаш ги беше страх да ги пуснат.
„Тя наистина е тук - помисли Ранд. - Не съм готов… не сме готови… но тя все едно вече е тук.”
Беше прекарал много месеци в страх от този ден. Откакто тролоците бяха дошли в нощта, откакто Лан и Моарейн го бяха извели от Две реки, се беше страхувал от предстоящото.
Последната битка. Краят. Ала сега усети, че не изпитва страх от предстоящото. Тревога, но не и страх.
„Идвам да се изправя срещу теб”, помисли Ранд.
- Кажете на хората - обърна се той към писарите. - Поставете предупреждения. Трусовете ще продължат. Ще има бури. Ужасни. Ще има Разрушение и не можем да го избегнем. Тъмния ще се опита да стрие този свят на прах.
Писарите закимаха, споглеждаха се угрижено на светлината на лампите. Перин замислено кимна, сякаш на себе си.
- Някакви други новини? - попита Ранд.
- Кралицата на Андор може би замисля нещо тази нощ, милорд - каза Балвер.
- „Нещо” не е особено точна дума, Балвер.
- Съжалявам, милорд. Все още не знам нищо повече. Току-що получих новината. Кралица Елейн е била събудена от някой от съветниците й, преди малко. Нямам човек достатъчно близо, за да разбере защо.
Ранд се намръщи, отпуснал ръка на меча на Ламан на кръста си.
- Може просто да са планове за утре - каза Перин.
- Може - отвърна Ранд. - Уведоми ме, ако откриеш нещо, Балвер. Благодаря ти. Добре се справяте тук.
Балвер изправи рамене. В тези дни - толкова мрачни дни - всеки се стремеше да направи нещо полезно. Балвер беше най-добрият в това, което правеше, и беше уверен в способностите си. Все пак не беше лошо Ранд да му напомни това. Беше си похвала. Особено ако те хвали Прероденият Дракон.
Излязоха от палатката и Перин каза:
- Притеснен си. От това, за което са събудили Елейн.
- Не биха я събудили без сериозна причина - отвърна Ранд. - Предвид състоянието й.
Бременна. Бременна с _негови_ деца. Светлина! Току-що го беше научил. Защо тя не му беше казала?
Отговорът беше прост. Елейн можеше да усеща чувствата на Ранд така, както той нейните. Трябваше да е усетила как се чувстваше, наскоро. Преди Драконова планина. Когато…
Не бе искала да го натовари и с една бременност, докато бе в такова състояние. Освен това и той в последно време не беше особено лесен за намиране.
Все пак беше стъписващо.
„Ще ставам баща”, помисли той, не за първи път. Да, Луз Терин беше имал деца и Ранд можеше да си спомни за тях и за обичта си към тях. Не беше същото.
Той, Ранд ал-Тор, щеше да стане баща. Стига да спечелеше Последната битка.
- Не биха я събудили без сериозна причина - продължи той. - Притеснен съм, не заради това, което може да се е случило, а заради възможното разсейване. Утре е важен ден. Ако Сянката има някакво подозрение за важността на утрешния ден, ще опита каквото може, за да ни попречи да се съберем, да се обединим.
Перин се почеса по брадата.
- Имам хора близо до Елейн. Хора, които следят нещата и ми докладват.
Ранд вдигна ръка.
- Да идем да поговорим с тях. Много неща имам да свърша тази нощ, но… Да, не мога да оставя това да ми се изплъзне.
Забързаха към лагера на Перин. Телохранителките ги последваха като сенки с була и копия.
Нощта беше някак странно стихнала. Егвийн, в палатката си, се мъчеше над писмо до Ранд. Не беше сигурна дали иска да го изпрати. Пращането не беше важно. Писането на писмото обаче й помагаше да подреди мислите си, да реши какво точно иска да му каже.