Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Тя може да го преживее, госпожице Тагарт, защото ние не вярваме, че тази земя е царство на мизерията, където човекът е осъден на унищожение. Не смятаме, че трагедията е наша естествена съдба и не живеем в хроничен страх от катастрофа. Не очакваме нещастието, преди да имаме конкретна причина да го очакваме, и когато го срещнем, сме свободни да се борим с него. Не щастието, а страданието смятаме за неестествено. Не успеха, а бедствието смятаме за ненормално изключение в човешкия живот.
Голт го придружи до вратата, после се върна, седна на масата и спокойно посегна за още една чаша кафе. Тя скочи на крака сякаш изхвърлена от някакво налягане, строшило предпазна клапа:
— Да не мислите, че някога ще приема парите му?
Той изчака, докато струята кафе напълни чашата му, сетне погледна нагоре към нея и отговори:
— Да, точно това мисля.
— Е, няма! Няма да му позволя да рискува живота си заради това!
— Нямате избор в това отношение.
— Имам избора никога да не ги поискам!
— Да, това да.
— Значи ще си останат в банката до второто пришествие!
— Не, няма. Ако не си ги поискате, част от тях — много малка част — ще бъдат прехвърлени на мен от ваше име.
— От мое име? Защо?
— За да платят стаята и храната ви.
Тя се вгледа в него, а погледът й от ядосан стана учуден, сетне се отпусна бавно на стола. Той се усмихна.
— Колко дълго смятахте, че ще останете тук, госпожице Тагарт? — той видя безпомощния й поглед. — Не сте мислили за това? Аз мислих. Ще останете тук един месец. Месецът на вашата почивка, както всички нас. Не искам вашето съгласие — вие не искахте нашето, когато дойдохте тук. Вие нарушихте нашите правила, така че ще трябва да си поемете последствията. Никой не напуска долината през този месец. Мога да ви пусна, разбира се, но няма да го направя. Няма правило, което да налага да ви задържа, но като си пробихте със сила път до тук, ми дадохте право да избирам, така че ще ви задържа, просто защото искам да сте тук. Ако в края на месеца решите, че искате да се върнете обратно, ще бъдете свободна да го направите. Не и преди това.
Тя седеше изправена, с отпуснати черти, а формата на устните й беше омекотена от лек, умишлен намек за усмивка — това беше опасната усмивка на противник — но очите й бяха студени, бляскави и замъглени — като очите на съперник, който е напълно готов да се бие, но се надява да загуби.
— Добре тогава — каза тя.
— Ще искам заплащане за стаята и храната — против нашите правила е да даваме незаслужена издръжка на друго човешко същество. Някои от нас имат жени и деца, но тук става въпрос за взаимно разплащане — той я погледна — от вид, който не мога да събирам. Така че ще ви искам по петдесет цента на ден, а вие ще ми платите, когато приемете сметката, депозирана на ваше име в банката на Мълиган. Ако не приемете сметката, Мълиган ще задължи депозита ви с тази сума и ще ми даде парите, когато ги поискам.
— Ще се съобразя с исканията ви — отговори тя; гласът й беше пронизващо, уверено, преднамерено точен като на търговец. — Но няма да позволя употребата на тези пари за дълговете си.
— Как иначе ще се съобразите?
— Предлагам да заслужа стаята и храната си.
— С какво?
— С работа.
— Като каква?
— Като ваша готвачка и домашна прислужница.
За пръв път тя го видя да изпита шок от неочакваното — по начин и сила, които не беше предвидила. Беше само като взрив от смях, но той се смееше така, сякаш беше ударен отвъд защитите си, много отвъд непосредственото значение на думите й — тя усети, че е нанесла удар по миналото му, че е освободила някакъв спомен, някакво значение, за което не би могла да подозира. Той се смееше така, сякаш виждаше някакъв далечен образ и се смееше в лицето му, сякаш това беше неговата победа — и нейната.
— Ако ме наемете — каза тя със строго и вежливо лице, рязък, ясен, безстрастен и професионален тон, — ще готвя храната ви, ще чистя къщата ви, ще пера дрехите ви и ще извършвам всички други действия, които се изискват от прислужник, в замяна на стая, храна и пари, които ще са ми необходими за някои дрехи. Може да съм малко възпрепятствана от раните си през следващите няколко дни, но това няма да продължи дълго и ще съм в състояние да върша работата си изцяло.
— Това ли искате да правите? — попита той.
— Това искам да правя — отговори тя и спря, преди да е произнесла края на отговора, който се беше родил в съзнанието й: повече от всичко на света. Той още се усмихваше с радостна усмивка, която можеше да премине в искрящо ликуване.