Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Няма никакъв проблем! — ухили се Оливер. — Евелин също винаги го прави. Ако искаш, мога дори да ти помасажирам краката.
— Не, благодаря — казах аз не толкова, защото не обичах да масажират краката ми, а по-скоро защото просто ме беше страх да не би чорапите ми да миришат. — Толкова е хубаво тук при теб, карфиолчо! Много от отдавна не се бях хранила така вкусно.
— И аз се чувствам много добре — каза Оливер. — Имам чувството, че ще си прекараме страхотно двамата, не мислиш ли?
— Хм, да — казах аз.
Само че представата, че в порутената ми къща цареше подобна задушевна атмосфера, съвсем не ми харесваше. Дали Щефан щеше да се сети да си облече тениска преди лягане? Много се надявах.
Ами Евелин? Едва ли щеше да ми направи услугата, като се появеше по износен хавлиен халат, с глупави бродирани котки. Или пък с ролки в косата и мазен слой нощен крем върху лицето.
Въздъхнах.
— Какво има, карфиолче? — попита Оливер. — Носталгия ли те мъчи?
— Не — отговорих аз и се въздържах да попитам за нощното бельо на Евелин.
Защо да развалям и неговата вечер?
Глава 7
Спах изненадващо добре през тази първа за мен нощ в чуждото жилище. Диванът беше много удобен, а с градския шум, който се чуваше през отворения прозорец, лесно можеше да се свикне. Предполагам, че и червеното вино беше имало приспивно действие. Преди да заспя, ми остана много малко време да си представя първата съвместна вечер на Евелин и Щефан. По всяка вероятност Щефан също беше отворил бутилка вино. Представях си го, сякаш беше пред мен: с бутилката в едната ръка, тирбушона в другата, а на устните му широка усмивка в стил Брад Пит. При вида му на Евелин сигурно й бяха омекнали коленете като желиран сладкиш. Това се случваше на всички жени, щом видеха въпросната усмивка. Не знаех дали да я съжалявам, или да й завиждам. И точно преди да си представя какво е изпитал Щефан при вида на Евелин, аз заспах. Понякога това е най-доброто, което човек може да направи.
Успиването обаче, напротив, не е препоръчително. Точно по средата на чудесен сън, в който пред очите ми се редяха говорещи чемширчета, в главата ми изплува мисълта, че съм се успала. И без да кажа довиждане на чемширчетата, отворих широко очи и посегнах към ръчния си часовник, който бях оставила на пода до дивана.
— Мамка му! Мамка му! Мамка му! — извиках аз.
Май прекалено много се бях доверила на вътрешния си часовник, който досега винаги ме беше будил с настъпването на деня. Зиме ме събуждаше по-късно, лете по-рано, „като петел“, обичаше да казва Щефан. Просто съм дете на природата, но явно тук, в града, нещата не функционираха така добре. Вече минаваше осем часа, а от улицата се чуваше шумът на делничното улично движение. А днес за пръв път щях да изпробвам автобусната линия до разсадника ни. Имах едно прекачване и предвиждах десет минути енергично ходене пеша — бях сигурна, че страшно ще закъснея. Вече бях пропуснала часовете на заминаване, които с много труд бях извадила от графика на автобусите.
В търсене на студена вода, която да ме ободри, аз се затътрих към банята облечена само с прекалено тясната тениска с надпис: „Вече съм на трийсет, моля помогнете ми да пресека улицата!“. Първото нещо, което направих, беше да се свлека върху тоалетната чиния.
— Глупава патица, трябваше да си навия будилника! — казах на себе си аз.
И точно в този момент вратите на душ-кабината се отвориха и от там излезе чисто гол мъж.
— А-а-а-а-а! — закрещях от ужас, все едно, че ме въртяха на шиш.
Не само че бях сметнала, че съм сама в къщата, но и на всичкото отгоре бях седнала на тоалетната чиния с гащи смъкнати до глезените! В такива моменти не е много приятно да срещнеш гол мъж, пък бил той и така добре сложен като този екземпляр. Все още крещейки като във филма „Психо“, погледът ми се плъзна по дългите мускулести крака и нагоре към окосмения, широк гръден кош. О, Господи…
— Хмх — казах аз, защото въздухът ми беше свършил.
— Това съм аз — каза голият мъж, който изглеждаше само наполовина толкова изплашен, колкото мен. Разбира се, че беше Оливер, кой друг можеше да бъде?
Побързах да се изправя от тоалетната чиния и да си нахлузя бързо ужасните гащички на цветя.
— Ти… ти… — запелтечих. — Аз… аз… — Държах се като монахиня, която за пръв път вижда гол мъж. С удоволствие сама бих се зашлевила. — Нямах представа, че си тук.