Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Колкото до Ричардс, макар че държеше малкия Пол в скута си, първородният й син не излизаше от главата й. Тя съзнаваше, че проявява неблагодарност, но денят хвърляше своето отражение дори върху „Благотворителните точилари“ и на нея й се струваше, че оловната значка с номер сто четиридесет и седем представлява част от формалностите и суровостта на деня. В детската стая тя пак заговори за „милите му крачета“ и отново бе споходена от призрака му, облечен в униформа.
— Не знам какво ли не бих дала — възкликна Поли — само за да видя бедното си скъпо дете, преди да е привикнало с училището.
— Чуйте какво ще ви кажа, мисис Ричардс — отвърна Нипър, с която новината бе споделена, — вижте го и се успокойте.
— Това няма да се хареса на мистър Домби — каза Поли.
— О, нямало да му се хареса, мисис Ричардс! — тросна се Нипър. — Мисля, че много ще му хареса, ако вземете да го питате.
— Предполагам, че ти изобщо не би го питала — рече Поли.
— Точно така, мисис Ричардс, не бих и помислила за подобно нещо — отговори Сузан — и аз чух двете надзирателки Токс и Чик да казват, че не възнамерявали да бъдат на своя пост утре, и аз и мис Флой ще ви придружим утре сутринта, а вие правете каквото искате, мисис Ричардс, защото ние можем да отидем там, също както се разхождаме нагоре-надолу по улицата, а дори и с по-голямо удоволствие.
Отначало Поли отхвърли предложението много категорично, но лека-полека започна да си го представя така, както все по-ясно си представяше забранените образи на децата си и родния си дом. Накрая, след като реши, че няма да бъде голяма беда, ако се отбие за минутка до вратата, тя се поддаде на идеята на Нипър.
Когато се стигна до това решение, малкият Пол заплака много жално, сякаш предчувствуваше, че нищо хубаво няма да излезе от тази работа.
— Какво ли му е на детето? — попита Сузан.
— Мисля, че му е студено — отговори Поли, като се разхождаше с него напред-назад и му тананикаше.
Есенният ден беше наистина много безрадостен. И тя се разхождаше и тананикаше и когато поглеждаше през печалните прозорци, притискаше детето по-силно до гърдите си, а изсъхналите листа се ронеха като дъжд.
Глава VI
Втората загуба на Пол
Сутринта Поли бе обзета от такива съмнения, че ако не бяха настойчивите увещания от страна на чернооката й приятелка, тя би се отказала от всякакви помисли за пътуването и би се обърнала с официална молба да й се разреши да види номер сто четиридесет и седем в зловещия дом на мистър Домби. Лично Сузан желаеше тази екскурзия, а тя (подобно Тони Лъмпкин24) можеше да приема разочарованията на другите с голяма твърдост, но не и да се примирява със своите собствени, поради което изтъкна толкова убедителни възражения относно новото намерение и подкрепи първоначалния замисъл с такива убедителни аргументи, че едва-що мистър Домби бе излязъл и тържествено поел обичайния си път към Сити, и неговият нищо несъзнаващ син вече се отправи към Стагсовите градини.
Този квартал с благозвучно име се намираше в едно предградие, познато на жителите на Стагсовите градини под названието Камбърлинг Таун — наименование, което върху туристическата карта на Лондон, отпечатана (с цел да дава приятна и удобна справка) върху носни кърпи, бе съкратено, с известно основание, на Камдън Таун. Точно в тази посока закрачиха двете бавачки, съпроводени от своите питомци — Ричардс, разбира се, носеше Пол, а Сузан водеше малката Флорънс за ръка и от време на време я дръпваше и сръгваше, когато намираше това за целесъобразно.
По това време първият от големите земни трусове бе разлюлял целия район до самия му център. Навсякъде се виждаха следи от стихията му. Къщите бяха съборени, улиците — препречени и затрупани, в земята зееха дълбоки ями и ровове, бяха се образували огромни купчини от пръст и глина, а подкопаните в основите и нестабилни сгради бяха укрепени с високи дървени подпори. Множество каруци, преобърнати и паднали една върху друга, лежаха с колелетата нагоре в подножието на новообразуван хълм. Скъп железен материал гниеше и ръждясваше в случайно образувало се езеро. Навсякъде се виждаха остатъци от мостове, водещи доникъде, напълно непроходими пътища, комини, напомнящи вавилонски кули, половината част на които липсваше, временни дървени постройки и съоръжения, озовали се на най-неочаквани места, останки от порутени жилища, отломки от недовършени стени и сводове, купища материали за скеля, разпръснати тухли, гигантски подемни кранове, триножници, възседнали празното пространство. Тук бяха струпани стотици хиляди изпочупени предмети, различни по форма и материя, нелепо объркани и изместени от мястото си. И всичко бе с главата надолу, зарито в пръстта или стърчащо във въздуха, разкапващо се във водата, непонятно като сън. Горещите водни струи и огнените изригвания, обикновено съпътствуващи всяко земетресение, допълваха хаоса на гледката. Между полуразрушените стени свистеше и се издигаше вряла вода. Оттам излизаха и ослепителни, бушуващи пламъци, а купища пепел задръстваха пътя и изцяло променяха законите и обичаите на местността.
24
Тони Лъмпкин — герой от известната комедия на английския писател Оливър Голдсмит (1728–1774) „Тя се унижава, за да победи“.