Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
След рецептата „Талятели със сьомга“ пишеше: „Даде ми я Джузепе, един приятел на мама. И той като нея изследва Средновековието. Той пее «Фуникули, фуникула»18, като върти очи и показва само бялото. Не знам как успява да го постигне. Прави също и фокуси. Много добре говори френски. Казва, че би искал да има дъщеря като мен, защото има само момчета. Сигурна съм, че е влюбен в мама, но тя твърди, че не бил. От началото на учебната година идва на вечеря вкъщи, когато е в Париж. Един път, след като бях приготвила огретен от цикория, той ми даде рецептата на спагетите със сьомга в знак на благодарност за вкусната вечеря. Уточни, че тя била семейна тайна, която му поверила майка му Джузепина. Все едно Жозефин, но на италиански. Той е много привлекателен мъж, на кашмирените му ризи са избродирани инициалите му. Има много красиви синьо-сиви очи. Италианец е и това веднага се набива на очи. Много държи спагетите да не се преваряват. И да се бъркат непрекъснато, за да не залепнат за дъното. Затова във водата се слага морска сол и се сипва малко зехтин. Произнася много смешно «зехтин», а когато се обръща към мен, ми казва «аморе». Първия път, когато готвех по неговата рецепта, изпуснах сьомгата на пода и Дю Геклен не й прости! Бях бясна, ама бясна, ти казвам“.
Тъкмо се наслаждаваха на спагетите, когато на вратата се звънна.
Беше Ифижени.
Запъхтяна, тя седна на стола, който й поднесе Жозефин, и оправи косата си, приглаждайки я с ръка. Съвършено ненужен жест, след който червено-сините кичури пак щръкнаха на всички страни. Ифижени много често сменяше цвета на косата си, в последно време правеше невероятно смели експерименти.
— Няма да се заседявам, госпожо Кортес, оставих децата сами у дома, пък и вие вечеряте… обаче непременно трябва да говоря с вас. Получих писмо от домоуправителя. Иска да ми вземе жилището!
— Как така? Няма право! Зое, подай ми солта, ако обичаш…
— Защо? Не съм ли сложила достатъчно? Сложих точно толкова, колкото ми каза Гаетан…
Ифижени беше много притеснена.
— Напротив, госпожо Кортес, има всички права. Откакто вие го ремонтирахте, има една, дето се домогва до моето портиерско жилище, знам коя е. Поразпитах тук-там, та съм наясно. Изглежда, е много по-шик от мен — носи комплект блуза и жилетка и перлен гердан, — а и в блока има разни, дето се оплакват, че не съм достатъчно изискана. Какво искат? Да говоря гръцки и латински и да давам уроци по светски маниери? Честно да ви кажа, госпожо Кортес… трябва ли портиерите да са със знатен произход?
Тя тръсна глава и изгъргори като запушена тръба, запазеният й знак за неодобрение.
— Знаете ли откъде идват нападките, Ифижени?
— Ами че отвсякъде, госпожо Кортес! В този блок всички са толкова префърцунени, че няма накъде… Онази вечер си играех с децата, бях се направила на Обеликс, подплатена с две възглавници отзад и отпред и с черпак на главата, когато госпожа Пинарели почука на вратата. Беше девет часът, това вече си е моят личен живот, нали, девет часът вечерта! Отворих й и тя за малко да си глътне змийския език! Каза, смаяна съм, какъв е този цирк, Ифижени! Аз не й казвам „Елиан“, нали така, обръщам се към нея с „госпожо Пинарели“! И не я питам дали е нормално петдесетгодишният й син да продължава да живее при нея!
— Добре, ще се обадя на домоуправителя… утре, обещавам ви…
— Има и още нещо, което искам да ви кажа, госпожо Кортес, домоуправителят… струва ми се, че той…
И тя потърка палеца и показалеца си.
— Че се чука… — преведе Жозефин. — И с коя?
— С тази, дето иска да ми вземе мястото. Сигурна съм! Седмото чувство ми го подсказва. Предупреждава ме, че съм в опасност и че преча.
— Ще видя какво може да се направи, Ифижени, и ще ви държа в течение, обещавам ви!
— С вас той ще действа предпазливо, госпожо Кортес. Ще се наложи да ви изслуша. Първо, защото сте известна личност, и после, след това, което се случи със сестра ви — тя пак изгъргори, — ще се държи любезно с вас.
— Говорихте ли за това с господин Сандоз? — намеси се Зое, която много искаше да сватоса Ифижени и господин Сандоз.
Жал й беше за господин Сандоз, който напразно въздишаше по Ифижени. Често се срещаха във входа. Или в портиерското жилище. Достоен и тъжен в неизменния бял шлифер, независимо дали вали дъжд, или грее слънце. Вече леко посивял. Какъв човек, си мислеше Зое, като угаснала камина. Но ако драснеш клечка кибрит, ще грейне. Винаги стоеше някак в профил, леко прегърбен, сякаш се опитваше да стане прозрачен. Невидим.
18
„Фуникули, фуникула“ — популярна италианска песен, композирана през 1880 г. по случай тържественото откриване на зъбчатата железница, с която посетителите стигали до Везувий. — Б.пр.