Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Има ли още някакви подхвърлени улики?
Гласът му звучеше загрижено.
- Не.
- Това ли е всичко? Косми, кокал и парче дърво. Не ни улеснява много.
- Да ти ги донеса ли в... кабинета?
Райм се изсмя:
- Той си мисли, че с това ще се задоволим. Но не. Още не сме свършили. Нека открием още някои неща за Неизвестен извършител 823.
- Но тук няма нищо.
- О, има, Амелия. Адресът му, телефонният му номер, снимката му, надеждите и желанията му - всичко е около теб.
Настойническият му тон я вбеси, но тя реши да замълчи,
- Фенерът с теб ли е?
- Имам халогенно фенерче...
- Не - изръмжа той, - обикновените фенерчета хвърлят прекалено тесен сноп светлина. Трябва ти дванадесетволтов фенер.
- Ами не съм го взела. Да се върна ли до колата?
- Няма време. Огледай тръбите.
Тя ги огледа за десет минути, качи се до тавана и освети ъгли, които не бяха виждали светлина може би от петдесет години.
- Нищо не виждам.
- Върни се до вратата. Бързо.
Тя се поколеба. После изпълни нареждането.
- При вратата съм.
- Добре. Затвори очи. Какво подушваш?
- Да подушвам ли? „Подушваш“ ли каза?
„Да не е полудял?“
- Винаги мириши въздуха на местопрестъплението. Така можеш да научиш стотици неща.
Тя остана с широко отворени очи и вдиша дълбоко:
- Не мога да определя какво подушвам.
- Това не е приемлив отговор.
Сакс издиша гневно. Надяваше се да чува съскането по телефона. Затвори очи, вдиша, отново ѝ се повдигна.
- Плесен, мухъл. Миризма на гореща вода от парата.
- Не знаеш откъде идва. Само описвай.
- Гореща вода. Парфюмът на жената.
- Сигурна ли си, че е нейният?
- Ами не.
- Ти слагаш ли си парфюм?
- Не.
- Да не е афтършейв? От лекаря. Или от полицая?
- Не мисля, не.
- Опиши го.
- Сух. Като джин.
- Решавай, женски парфюм или мъжки афтършейв. „Какво използваше Ник? „Арид екстра драй“.
- Не знам. По-скоро мъжки.
- Иди до трупа.
Тя погледна тръбата, после пода.
- Но...
- Хайде.
Тя се подчини. Кожата се белеше като брезова кора, само дето беше червена.
- Помириши врата ѝ.
- Той е целият... Искам да кажа, не е останало много кожа по него.
- Съжалявам, Амелия, но се налага да го помиришеш. Трябва да разберем дали е нейният парфюм.
Сакс вдиша. Задави се, едва не повърна.
„Ще се издрайфам - помисли си тя. - Както с Ник от онези ледени дайкирита в „При Панчо“. Двама строги блюстители на закона смучат скъпи питиета, а в чашите им плуват сини пластмасови риби меч.“
- Подушваш ли парфюма?
„Ето... Отново ми се повдига. Не. Не!“ - Тя затвори очи и насочи вниманието си към болката в ставите. В най-силната болка, коляното. И, о, чудо, спря да ѝ се повдига.
- Не е нейният парфюм.
- Добре. Значи нашият човек може би е достатъчно суетен, за да се маже с много афтършейв. Това може да е белег на социално положение. Или може би иска да скрие някаква друга миризма. Чесън, тютюн, риба, алкохол. Ще видим. Сега, Амелия, чуй ме внимателно.
- Какво?
- Искам да си представиш, че ти си убиецът.
„О! Психоглупости. Само това ми липсваше.“
- Наистина, не мисля, че имаме време за това.
- Никога няма достатъчно време за изучаване на местопрестъплението - успокои я Райм. - Но това няма да ни спре. Представи си, че си на негово място. Мисли като него.
- И как да го постигна?
- Използвай въображението си. Господ затова ни е надарил с него. Значи, ти си убиецът. Завързал си жертвата и си ѝ запушил устата. Довел си я в тази стая. Завързал си я за тръбата. Тя е уплашена. Това ти доставя удоволствие.
- Откъде знаеш, че му е доставяло удоволствие?
- На теб ще ти доставя удоволствие. Не на него. Откъ де знам ли? Никой няма да си даде такъв труд, ако не се забавлява. Добре познаваш помещението. Идвал си и друг път тук.
- Защо мислиш така?