Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
„Не мога.“ - Сакс потрепери. Опита се да си наложи да продължи. Но не можа, мускулите не ѝ се подчиняваха.
- Сакс, чуваш ли?
Не му отговори.
„Не мога... Толкова е просто. Невъзможно. Не мога!“
- Сакс?
И тогава тя си представи баща си, в униформа, приведен в горещата, разбита Четиридесет и втора улица, подхванал някакъв дрипав пияница, за да му помогне да се прибере вкъщи. После Ник, как пие бира и се смее в една кръчма в Бронкс, в компанията на някакъв наркопласьор, който би го застрелял на мига, ако разбере, че е ченге под прикритие. Двамата мъже в живота ѝ, които изпълняват служебния си дълг.
- Амелия...
Двата образа, изплували в съзнанието ѝ, я успокоиха, вдъхнаха ѝ решителност.
- Слушам - отвърна тя и се зае с работата си, както я бяха учили.
Взе проби изпод ноктите. Разреса космите, на интимните части и на главата. През цялото време обясняваше на Райм какво точно прави.
Правеше се, че не забелязва втренчените очи.
Правеше се, че не забелязва червената плът.
Опитваше се да не обръща внимание на миризмата.
- Вземи дрехите - нареди Райм. - Отрежи всичко. Постави първо лист хартия под тях, за да хванеш всяка улика, която може да изпадане.
- Да проверя ли джобовете?
- Не, ще го направим тук. Увий дрехите в хартия.
Сакс разряза блузата и полата, бикините. Пресегна се да вземе това, което смяташе за сутиен, от гърдите на жената. Беше странно и се разпадаше при пипане.
После внезапно разбра какво е и издаде кратък писък. Не беше сутиен, а обелена кожа.
- Амелия? Добре ли си?
- Да! - промълви тя. - Много добре.
- Опиши ми как е вързана.
- Устата е запушена с тиксо, широко пет сантиметра. Стандартни белезници за ръцете, въжета за краката.
- Огледай тялото с „Полилайт“-а. Може да я е докоснал с голи ръце. Търси отпечатъци.
Тя извърши търсенето:
- Нищо.
- Добре. Сега срежи въжето, но не през възела. Прибери го в найлонов плик.
Сакс изпълни нареждането.
- Трябва да вземем белезниците - каза Райм.
- Добре. Имам ключ.
- Не, Амелия. Не ги отключвай.
- Какво?
- Ключалката на белезниците е една от най-добрите улики, които насочват към престъпника.
- Добре де, как очакваш тогава да ги сваля? - изсмя се Сакс.
- В куфара има трионче.
- Искаш да режа белезниците ли?
Райм замълча за момент, после каза:
- Не, не белезниците, Амелия.
- Какво тогава да направя... О, не говориш сериозно. Ръцете ли искаш да срежа?
- Налага се.
Райм звучеше, сякаш е раздразнен от нежеланието ѝ. „Добре, стига толкова. Селито и Полинг са си избрали пълен психопат за партньор. Може така да пораснат в кариерата си, но мен не ме засяга.“
- Забрави!
- Амелия, това е обикновен начин за събиране на улики.
Защо гласът му звучи толкова логично? Сакс отчаяно започна да си търси извинения:
- Ще се оцапат с кръв, като срежа...
- Сърцето не бие вече. Освен това - добави той като телевизионен журналист - кръвта се е стегнала от високата температура.
Отново започна да ѝ се повдига.
- Хайде, Амелия. Иди при куфара. Вземи триончето. В капака е. Моля те.
- Защо ме накара да взимам проби изпод ноктите ѝ? Направо щях да ти донеса ръцете ѝ!
- Амелия, трябва да вземеш белезниците. Да ги отворим тук; нямаме време да чакаме съдебния лекар. Трябва да го направиш.
Тя се върна до вратата. Отвори капака на куфарчето. Вдигна триона, от който я побиваха тръпки. Погледна жената, застинала в мъчителната си поза в средата на зловещото помещение.
- Амелия? Амелия!...
Навън небето все още бе зад гъста, жълта мараня. Сградите бяха покрити със сажди. Като обгорели кости. Но Сакс никога не бе жадувала повече от сега да излезе в града. С куфар в едната ръка, трион в другата и слушалки на ушите, тя не удостои с внимание никого от тълпата зяпачи и полицаи пред сградата. Отправи се директно към колата.
Когато минаваше покрай Селито, Амелия Сакс направо му набута триончето в ръцете:
- Ако толкова иска, да дойде и да го направи сам.