Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Проверил си го предварително, т ърсил си усамотено място с изпускателен клапан от парната мрежа. Оттук си взел и уликите, които си подхвърлил на мястото на предишното убийство.
Равномерният му тих глас започна да я хипнотизира; тя съвсем забрави, че тялото му е парализирано.
- Добре.
- Вдигаш предпазителя на клапана. Какво си мислиш?
- Не знам. Искам да свършвам. Да се махам.
Но едва произнесе думите, и си помисли: „Грешиш.“ Не се изненада, когато Райм цъкна с език:
- Наистина ли?
- Не. Искам да остана още малко.
- Да! Мисля, че точно това искаш. Представяш си как ще я свари парата. Какво друго чувстваш?
- Аз...
В ума ѝ се промъкна неясна мисъл. Представи си как жената се мъчи да се освободи. Видя нещо друго... някого другиго. Него. Извършител 823.Но какво за него? Малко ѝ оставаше да си го представи. Какво... какво? Внезапно мисълта се стопи. Изчезна.
- Не знам - прошепна Сакс.
- Бързаш ли, или си спокойна?
- Бързам. Трябва да се махам. Ченгетата може да пристигнат всеки момент. Но все пак...
- Какво?
- Шшшт - заповяда тя.
Отново огледа стаята, търсейки нещо, което да възкреси изчезналата мисъл.
Стаята започна да се люлее, черна, непрогледна тъмнина. Тъмни петна и далечни, бледи светлини. „Господи, не искам да припадам!“
Може би той...
Ето! Това е. Сакс проследи пътя на тръбата. В един тъмен ъгъл на помещението имаше друг парен клапан. Там бе по-подходящо скривалище за жертвата - ако влезе някой, не би я забелязал откъм вратата. И другият клапан имаше само четири болта, не осем като използвания.
Защо не беше вързал жертвата там?
Сакс разбра.
- Той не ще... не искам да си тръгна толкова скоро, защото искам да погледам жената.
- Защо мислиш така? - повтори Райм собствения ѝ въпрос отпреди няколко минути.
- Има друга тръба, за която мога да я завържа, но избрах тази в средата на стаята.
- Така че да можеш да я наблюдаваш?
- Да.
- Защо?
- Може би за да съм сигурна, че не може да се измъкне. Може би за да се уверя, че устата ѝ е добре запушена... Не знам.
- Добре, Амелия. Но какъв смисъл има това? С какво може да ни послужи този факт?
Сакс огледа помещението, за да намери най-доброто място, откъдето убиецът може да гледа жертвата, без тя да го забележи. Най-подходящо ѝ се стори пространството между два големи варела.
- Да! - възкликна тя, като огледа пода. - Бил е тук. Тук също е мел.
Огледа мястото под зелената светлина на „Полилайт“-а.
- Няма отпечатъци - отбеляза с разочарование.
Но когато вдигна прожектора, за да го изгаси, върху единия от варелите светна някакво петно.
- Открих отпечатък! - заяви Сакс.
- Отпечатък ли?
- Можеш да наблюдаваш най-добре момичето, ако се облегнеш върху един от варелите. Това е направил и убиецът, сигурна съм. Само че е много странен, Линкълн... Изкривен е. Ръката му.
Тя потръпна от гледката на чудовищния отпечатък.
- В куфара има аерозолна бутилка с надпис ДФО. Съдържа флуоресциращо багрило. Напръскай отпечатъка, освети го с „Полилайт “-а и го снимай.
Тя извърши всичко. Райм продължи:
- Сега изсмучи земята с прахосмукачката „Дъстбъст “. Ако имаме късмет, може да му е паднал някакъв косъм или парченце нокът, докато се е чесал или си е гризал ноктите.
„Моите лоши навици“ - помисли си Сакс.
Това бе една от причините за провала на кариерата ѝ като фотомодел: разкървавените пръсти и възпалените вежди. Много пъти се беше опитвала да спре. Накрая се отказа обезкуражена, ядосана, че този безобиден навик може да промени толкова необратимо живота ѝ.
- Прибери всмуканото от прахосмукачката.
- В хартия ли?
- Да, в хартия. Сега се заеми с трупа, Амелия.
- Какво?
- Трябва да огледаш трупа.
Сърцето ѝ се сви. „Защо не го направи някой друг? Няма ли някой друг да се заеме?“
- Не и преди аутопсията. Такова е правилото.
- Днес няма правила, Амелия. Ние ще ги определим. Съдебният лекар ще се заеме с трупа след нас.
Сакс се приближи до трупа на жената.
- Знаеш какво се прави, нали?
- Да.
Тя пристъпи към обезобразеното тяло.
После застина. С ръце на сантиметри от кожата на мъртвата.