Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
„Само това им липсва на ставите ми.“ - Хвана здраво дръжката, стисна зъби, за да преодолее болката, и забърза към кръстовището.
Селито задъхан се втурна към сградата. Банкс ги последва.
- Разбрахте ли? - попита по-възрастният детектив. Сакс кимна.
- Тази ли е? - попита тя.
Селито махна с глава към страничната уличка.
- Сигурно я е прекарал оттук. Предният вход на сградата се охранява.
Вече тичаха по. павираната уличка между високите сгради. Беше мрачна, гореща, воняща на урина и отпадъци.
- Тук! - извика Селито. - През тези врати.
Полицаите се разпръснаха. Три от четирите врати бяха заключени отвътре.
Четвъртата бе разбита и се крепеше затворена само с верига. И веригата, и бравата бяха нови.
- Тук е!
Селито се изправи пред вратата. Подвоуми се, вероятно мислеше за отпечатъците. После хвана дръжката и дръпна. Вратата се открехна с няколко сантиметра, но веригата я държеше. Селито изпрати трима полицаи през главния вход, за да отворят отвътре. Един от униформените вдигна някакво извадено паве от улицата и започна да удря по дръжката. Пет удара, десет удара. Без да иска, удари ръката си във вратата, от наранения пръст потече кръв.
Дотича един пожарникар, въоръжен с инструмент на Халиган, комбинация от брадва и щанга. Пъхна дръжката под веригата и натисна. Катинарът се строши. Селито погледна настоятелно Сакс:
- Е, хайде, полицай!
- Какво?
- Той не ви ли обясни?
- Кой?
- Райм.
По дяволите, бе забравила да включи предавателя. Непохватно го завъртя в ръце, най-накрая успя да го включи.
- Амелия, къде...?
- Тук съм.
- Пред сградата ли си?
- Да.
- Влизай. Спряха парата, но не знам дали не сме закъснели. Вземи лекар и един полицай от СБР. Иди е котелното. Вероятно Колфакс е там. Отиди до нея, но не направо, не по права линия от вратата. За да не развалиш отпечатъците, които може да е оставил. Ясно ли е?
- Да.
Тя кимна енергично, без да си дава сметка, че Райм не я вижда. Направи знак на лекаря и на един полицай от Силите за бързо реагиране да я последват и пристъпи в мрачния коридор сред сенките, ръмженето на машини и звука от водни капки.
- Амелия - каза Райм.
- Да.
- Като бяхме у нас, стана дума за засада. Доколкото го познавам, не мисля, че случаят е такъв. Той не е там, Амелия. Не е логично. Но все пак бъди нащрек.
„Не било логично.“
- Добре.
- Хайде, върви! Бързо!
8.
Мрачна пещера. Гореща, тъмна, влажна.
Тримата бързо преминаха през празния коридор към единствената врата, която се виждаше. На вратата пишеше „Котелно отделение“. Сакс вървеше зад полицая от СБР, който беше в пълно бойно снаряжение, със защитна жилетка и каска. Лекарят бе най-отзад.
Дясната ръка и рамото ѝ отмаляха от тежестта на куфара. Сакс го премести в лявата, като едва не го изтърва на земята. Тримата продължиха към вратата.
Полицаят от Силите за бързо реагиране отвори вратата и насочи автомата си към слабо осветеното помещение. На цевта на оръжието му бе прикрепен фенер, който хвърляше блед лъч светлина сред облаците от пара. Миришеше на влага, на плесен. И на още нещо, на нещо ужасно.
Предавателят изпука:
- Амелия ? - Гласът на Райм я уплаши до смърт. - Къде се намираш, Амелия?
Тя намали силата на звука с трепереща ръка.
- Вътре.
- Жива ли е?
Сакс се олюля, потресена от гледката. Присви очи, отначало не искаше да повярва.
- О, не - прошепна. Започна да ѝ се повдига.
Наоколо се разнасяше миризма на сварено месо. Но това не беше най-лошото. Нито гледката на ярко червената кожа на жената, почти оранжева, която висеше на големи парцали. Нито обеленото лице. Не, най-ужасното бе ъгълът, под който стоеше тялото на Ти Джей Колфакс, с крайници, изкривени по невъзможен начин, докато се е опитвала да се спаси от мъчителната смърт.
„Надявал се жертвата да е мъртва. За нейно добро...“
- Жива ли е? - повтори Райм.
- Не - прошепна Сакс. - Не виждам как... Не.
- Обезопасено ли е помещението?
Сакс погледна полицая, който бе чул предавателя и кимна.
- Мястото е обезопасено.
- Полицаят от СБР да излезе, после огледайте тялото с лекаря - нареди Райм.