Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Да.
- Как?
- Няма нужда да ме изпитваш.
- Моля за извинение. Как?
- Напред и назад в едно направление, после напред и назад перпендикулярно.
- Всяка стъпка да не е по-дълга от тридесет сантиметра.
Това не ѝ бе известно.
- Знам.
- Давай.
От „Полилайт“-а блесна зловещо, неземно сияние. Сакс знаеше, че се нарича АИС, алтернативен източник на светлина, и предизвиква флуоресциране на отпечатъците от пръсти, петната от кръв и сперма, както и някои следи от обувки. Сенките започнаха да танцуват и да скачат в яркозелената светлина и Сакс на няколко пъти понечи да насочи пистолет към някое видение в танцуващия сумрак.
- Амелия?
Гласът на Райм бе пронизителен. Отново я стресна.
- Да? Какво?
- Има ли следи от обувки?
Тя продължи да се взира в пода:
- А, ъъъ, не. Виждам някакви черти в прахта. Или нещо...
Тя се запъна на безсмислената дума, но Райм, за разлика от Перети сутринта, не се заяде повторно.
- Значи е измел след себе си - каза Райм.
Сакс остана изненадана:
- Да, това е! Следи от метла. Как позна?
Райм се изсмя - зловещ звук в тази гробница - и каза:
- Бил е достатъчно умен, за да прикрие следите си сутринта, защо да не го направи и сега? О, много е съобразителен, този приятел. Но и ние сме умни. Продължавай.
Сакс се наведе (ставите ѝ горяха от болка) и продължи търсенето. Огледа всеки квадратен сантиметър от пода.
- Нищо няма. Абсолютно нищо.
Райм усети отчаянието в гласа ѝ.
- Едва сме започнали, Амелия. Сцената на престъплението е триизмерна. Запомни го добре. Засега знаем само, че няма нищо по пода. Сега претърси стените. Започни от най-отдалеченото от парния вентил място и огледай всеки сантиметър.
Сакс внимателно заобиколи ужасната кукла в средата на стаята. Спомни си майското дърво101, около което бе танцувала на някакъв уличен празник в Бруклин, когато беше на седем. Баща ѝ гордо я засне с камера. Бавно обиколи трупа. Стаята бе празна, а колко места за търсене ѝ оставаха още.
„Никаква надежда... Невъзможно.“
Но не беше невъзможно. Върху един перваз, на около двадесет сантиметра над пода, Сакс намери уликите, подхвърлени от убиеца. Извика в микрофона:
- Намерих нещо!
- На купчинка ли?
- Да. Голяма треска от тъмно дърво.
- Използвай клечките.
- Какво?
- Моливите. За да вземеш уликите. Мокри ли са?
- Всичко тук е мокро.
- Логично. Заради парата. Сложи дървото в хартиено пликче. В найлона влагата се запазва и при тази топлина уликите ще започнат да гният. Какво има още?
- Има, не знам, косми, мисля. Къси. Едно снопче.
- Отрязани или с парче кожа?
- Отрязани.
- В куфара има руло петсантиметрово тиксо. Три метра. Вдигни ги с него.
Сакс залепи по-голямата част от космите и ги сложи в хартиено пликче. Огледа первазчето около мястото, където бе лежало снопчето.
- Виждам някакви петна. Приличат на кръв. - Сети се да освети петната с „Полилайт“-а. - флуоресцират.
- Знаеш ли как се прави предварително изследване за кръв?
- Не.
- Да приемем тогава, че е кръв. Може ли да е от жертвата?
- Не е много вероятно. Далече е от трупа, а около него няма следи от кръв.
- Капките продължават ли в някаква посока?
- Така изглежда. Към една тухла. Клати се. Няма отпечатъци. Ще я преместя. О, Господи!
Сакс се стресна и отстъпи една-две стъпки назад, едва не падна.
- Какво има? - попита Райм.
Тя бавно се наведе напред. Не можеше да повярва на очите си.
- Амелия! Кажи нещо.
- Кост. Кървава кост.
- Човешка ли е?
- Не знам. Откъде да...? Не знам.
- Прясна ли е?
- Така изглежда. Около пет сантиметра дълга и пет в диаметър. Има кръв и месо. Отрязана е с трион. Господи! Кой, по дяволите, ще направи...
- Не се поддавай на чувства.
- Ами ако е от следващата жертва?
- Значи, че се налага да го открием час по-скоро, Амелия. Прибери костта. В найлоново пликче.
След като тя прибра костта, Райм попита: