- Имам една молба, сър.
Мъжът от другата страна на бюрото изглеждаше точно както във филмите биха представили някой заместник-комисар на полицейско управление в голям град. Какъвто всъщност беше. Бяла коса, издадена брадичка, очила с позлатени рамки, завидно обществено положение.
Заместник-комисарят Рандолф Екерт погледна Сакс над дългия си нос, с което ѝ даде да разбере, че няма да прояви по-голямо снизхождение към жена полицай, отколкото към мъж.
- Искам да подам оплакване, сър - каза тя сухо. - Нали знаете за случая с отвлечените в таксито?
- Да, целият град е в паника.
Сакс бе на мнение, че случаят само се раздухва от медиите, но не се осмели да противоречи на заместник-комисар на полицейско управление.
- Тази проклета конференция - продължи той, - целият свят ни гледа. Не е честно. Никой не говори за престъпността във Вашингтон. Нито в Детройт. Е, за Детройт говорят. Да кажем, Чикаго. Никога. Не, занимават се само с Ню Йорк. Миналата година в Ричмънд имаха повече убийства на глава от населението от нас. Лично го проверих. По-скоро ще се спусна с парашут и невъоръжен в центъра на Харлем, отколкото да мина с кола през югоизточната част на федералния окръг.
- Тъй вярно.
- Разбрах, че са намерили момичето мъртво. По всички медии съобщиха.
„Тия репортери!...“ - помисли си той.
- В централен Манхатън. Преди един час.
- Колко жалко.
- Тъй вярно.
- Значи са я убили? Просто така? Без искане за откуп?
- Не знам да са предявили искания.
- От какво искате да се оплачете?
- Бях първият полицай, пристигнал на мястото на едно свързано с това убийство, тази сутрин.
- Патрул ли сте?
- Бях патрул. Днес трябваше да се явя във „Връзки с обществеността“. За инструктаж. - Сакс вдигна ръцете си, облепени с лейкопласт, после ги постави на скута си. - Но ме провалиха.
- Кои?
- Детектив Лон Селито, сър. И капитан Хауман. И Линкълн Райм.
- Райм ли?
- Тъй вярно.
- Този, дето командваше ЦСО преди няколко години?
- Тъй вярно. Същият.
- Мислех го за мъртъв.
„Такова самолюбие трудно умира.“
- Жив е, сър.
Заместник-комисарят погледна през прозореца.
- Той не е вече в полицията. Какво общо има със случая?
- Използват го за консултант, доколкото разбрах. Случаят се води от Лон Селито. Капитан Полинг е наблюдаващ. Чакам това преместване от осем месеца. А те ме накараха да обработвам сцената на убийството. Никога не съм се занимавала с такава работа. Нямаше никаква причина да ме натоварват с дейност, за която не съм подготвена, и честно казано, тя не ми достави никакво удоволствие.
- Сцената на убийството ли?
- Райм ме накара да обработя цялата сцена. Сама.
Екерт не разбираше. Ушите му отказваха да възприемат чутото.
- От къде на къде цивилен ще заповядва каквото и да било на полицай?
- Това надмина всички граници. - Сакс заложи въдицата. - Искам да кажа, с удоволствие бих им помогнала до някаква степен. Но не съм готова да обезобразявам трупове.
- Какво?
Сакс примигна, като че беше учудена, че още не е разбрал. Обясни му за белезниците.
- Боже Господи, какво по дяволите си въобразяват? Извинете за израза. Не си ли дават сметка, че цялата страна ги гледа? Цял ден го въртят по Си Ен Ен това отвличане. Да ѝ отрежете ръцете? Кажете, вие да не сте дъщерята на Херман Сакс?
- Точно така.
- Добър полицай беше. Отличен полицай. Лично съм му изказвал служебна похвала. Точно такъв, какъвто трябва да бъде един районен полицай. Южен Манхатън, нали?
- Хелс Кичън. Моят район.
„Бившият ми район“ - помисли си тя.
- Херман Сакс е предотвратил може би повече престъпления, отколкото целият детективски отдел разкрива за година. Умееше да успокоява страстите.
- Такъв беше, да.
- Да ѝ отрежете ръцете! - изръмжа Екерт. - Роднините на момичето ще ни изправят на съд. Веднага щом научат. Напоследък ни съдят за всичко. Един изнасилвач възбуди дело срещу полицай, който го прострелял в крака, докато престъпникът го нападал с нож. Адвокатът му нарича това „действия, поставили в опасност живота“ на клиента му. Вместо да ги стреляме, може би трябва да ги галим с перце. Или да ги молим учтиво да се предадат. Ще уведомя началника и кмета по случая. Ще проведа няколко разговора, полицай. - Екерт погледна стенния часовник. Минаваше четири. - Смяната ви за деня свършила ли е?
